Георги Михайлов бе пример за културен деятел

Спомням си го от един период отпреди три-четири десетилетия, когато като уредник в музея и на Художествената галерия беше и сътрудник на тогавашния вестник „Самоковска комуна“. Имаше сериозни публикации по исторически и културни теми, основани на достоверни данни и добре анализирани. По тези въпроси в продължение на доста години той бе и един нещатен консултант – сигурен, много знаещ, коректен.
Беше активен участник в културния живот на града ни. Кореняк самоковец, ценеше родолюбивите традиции. За кратко време след промените бе и секретар на читалище-паметник „Отец Паисий“.
Завършил семинария и Духовната академия, той беше работил в Рилския манастир. В Самоков, с отличната си религиозна подготовка и гласови възможности, пееше в църковните хорове.
В продължение на много години се занимаваше успешно и с подвързване на книги и вестници. Изобщо имаше пиетет към старината, към безценните културни паметници от миналото. В началото на новия век, вече като пенсионер, верен на интересите си и на обичта и уважението към историята на Самоков и региона, беше отворил в града ни и антикварна книжарница.
По-късно за него настъпи трагично време. Разболя се. Домът му беше ограбен. Последните години прекара в Дома за стари хора „Семейство д-р Калинкови“. Беше уважаван от хората, но му бе тежко, тъй като почти ослепя. Този скромен и достолепен културен труженик, който цял живот четеше и съхраняваше книжно богатство, сега и ред не можеше да прочете… Но не изгуби присъствие на духа.
Всеки човек има слабости. Но е редно да помним добрите дела на почтените хора професионалисти, милеели за историята, а това значи и за настоящето и бъдещето на роден град, край и родина.

Тодор Попов

 

Можете да харесате

+ There are no comments

Add yours

*