Гимназия „Константин Фотинов” на 125 години

Юбилеят ще бъде честван тържествено на 14 юни, петък, от 18 ч. в читалище-паметник „Отец Паисий”

Най-импозантната сграда в панорамата на Самоков преди 125 години е гимназия „Константин Фотинов”. Солидна като градеж, с архитектура в неоренесансов стил, гимназията е оптимистичната визия на самоковци за бъдещето на един град със стара слава на възрожденски просветен център.
Освобождението заварва в Самоков добре уредени учебни заведения. Началото на европейската образователна система е поставил именно тук през 1826 г. Неофит Рилски с въвеждането на взаимната метода на Бел-Ланкастер и съставянето на правилници за българските училища. В далечна Смирна, днешния Измир, самоковецът Константин Фотинов пък подготвя бъдещи учители и популяризира нови педагогически идеи и знания в издаваното от него сп. „Любословие” /1844-1846 г./ и учебника по география „Землеописание”.
Със завещанието на митрополит Авксентий Велешки в Самоков, като център на епархия, е построена нова училищна сграда и в нея митрополит Доситей Самоковски открива през 1876 г. Богословско училище – Семинарията, от което излизат бъдещи свещеници, учители, художници.
Един от аргументите за необходимостта от гимназия в Самоков е съществуването тук на американски протестантски средни училища – мъжко и девическо, известни като Американският колеж /1871-1929 г./, в които се обучават ученици от цялата страна.
За новата училищна сграда, в която да се открие гимназия, е избрано място на наскоро прокараната широка главна улица, срещу колежа, подарено от архимандрит Доситей Ковачев. Строителството е възложено на предприемача Христо Спасунин, набират се и дарения.
Основният камък е положен на 22 август 1893 г. от кмета Никола Щърбев в присъствието на княз Фердинанд, княгиня Мария Луиза, премиера Стефан Стамболов и министри. Водосветът е отслужен от митрополит Доситей.
Сградата е готова за по-малко от година и е осветена на 10 юли 1894 г. Програмата на тържеството е посветена на избрания патрон на училището – Константин Фотинов и на 50-годишнината на родната журналистика, чийто основоположник е забележителният самоковец. Училището е открито от министъра на просвещението Васил Радославов. Обявени са две стипендии за висше образование. Тържеството приключва с банкет в Лаго, където сред гостите са Алеко Константинов, изследователят на Фотинов Иван Шишманов, видни обществени деятели, писатели и журналисти.
В новата сграда са настанени мъжката шестокласна прогимназия и девическата четвъртокласна прогимназия. Зданието е с 15 стаи и е разделено на две части, с отделни входове и стълбища, а по средата на двора има ограда.
През 1899 г. училището е посетено от княз Фердинанд, който дарява учебни помагала. Училищното настоятелство приема дарения и урежда стипендии за бедни ученици, закупен е дори роял.
Липсата на гимназия в града се усеща особено след преместването на Семинарията в София през 1903 г. За учебната 1908-1909 г. Самоковска община решава да се открие тук и последният клас и така мъжкото училище да получи статут на гимназия, издържана от Общината. Със заповед от 26 август 1908 г. на Министерството на просвещението градът ни има вече пълна гимназия със 7-годишен курс на обучение. Междувременно се съдейства за откриването на пълен гимназиален курс и за девойките.
От 1909 г. по решение на учителския съвет патронният празник на гимназията се чества на 21 май – деня на св. Константин и св. Елена.
През 1911 г. гимназията става държавна, а през 1921 г. се превръща в смесено педагогическо училище.
Изградена е пристройка с гимнастически салон. Уредена е безплатна трапезария и се организират блатоворителни вечеринки за подпомагане на бедни ученици. Задължително е униформеното облекло, включително с барети за момичетата и фуражки за момчетата.
Гимназията се превръща и в експериментално училище за обучение на студенти. През 20-те и 30-те години тук се създават различни дружества – въздържателно, стенографско, червенокръстко. Израстват отлични скиори и туристически деятели. Учредяват се оркестри, хорове, театрални трупи. Сред преподавателите са историкът Христо Семерджиев, завършил висшето си образование в Швейцария, художниците Сотир Клинков, Георги Радойков, Павел Францалийски, Слави Генев, бъдещият именит фолклорист проф. Васил Стоин.
В аналите на историята остава и убийството на директора на гимназията от ученик-анархист през 1927 г.
В периода след 1944 г. – до промените в края на 80-те години, гимназистите участват активно в безплатното бригадирско движение, в помощ на строителството, на селското и горското стопанство. В този период са изградени нови учебни помещения, включително надстройка над физкултурния салон. По-късно започва разширено изучаване на чужди езици и математика.
През 1974 г. гимназията е наградена с орден „Кирил и Методий”. Създаден е и химн на училището по текст на Иван Ненов и музика на Живка Клинкова.
Директори на гимназията са били Димитър Марков, Павлин Димитров, Константин Захариев, Делчо Кузов, Божидар Давидов, Пантелей Захариев, Милан Шосев, Сотир Клинков, Иван Велчев, Тодор Дойчинов, Димитър Стаменов, Тихомир Геров, Васил Янков, Станчо Гуцев, Драган Петков, Панайот Калудиев, Димитър Димитров, Борис Колев, Иван Коцев, Ангел Субев, Виолета Кинова, Кирил Славов, Венета Симитчийска.

/Публикацията е подготвена въз основа на наскоро издадената книга за юбилея на гимназията, подготвена от Невена Митрева и Любомир Николов/

Можете да харесате

+ There are no comments

Add yours

*