Гиргина Рангочева: „Ще се стремим към по-добър подбор на ученици и нови спортове“

Новият директор на СУ „Никола Велчев” Гиргина Рангочева: „Ще се стремим към по-добър подбор на ученици и нови спортове“

– Г-жо Рангочева, с какви чувства и мисли започнахте първата си година като директор на Спортното училище и изобщо новата си по характер работа?
– Започнах учебната година месец преди нейното откриване – на 1 август, с много желание за положителни промени, за постепенно затвърдяване на позициите на училището като предпочитано, харесвано, одобрявано, изграждащо образовани млади хора с характер и воля за победи и успехи, за реализация в живота.
– Кое всъщност Ви даде подтик и увереност да участвате в конкурса за директор на училището?
– Имах колебания, месеци наред обмислях дали мога и трябва да предприема тази крачка, защото съм човек на думата и честта. Винаги съм горяла в работата, вършила съм я със сърце и любов и навсякъде съм била уважавана. Вероятно педагогическият ми инстинкт ме подтикна към това предизвикателство – преодоляване на трудностите, каквито предполагах, че съществуват. Увереност ми даде образованието, което имам, и богатият професионален опит в различни сфери на спорта – в училище, в НСА, в спортни и спа-центрове, във водените от мен групи по аеробика повече от 30 години, в организацията и управлението на спортен клуб, в спортната журналистика в телевизията и периодичния печат.
– Спортното училище е специализирано учебно заведение. То има почти полувековна история, но през последните години и десетилетия интересът към спорта като че ли понамаля. Кои са най-големите проблеми пред училището сега?
– Да, след 4 години училището ще чества половинвековен юбилей. Бих казала, че интересът към спорта не е намалял, но сериозно е намалял интересът към спортните училища /а като добавка в национален мащаб се отразява и демографската криза/. Сериозно е текучеството на учениците през последните години, което говори за генерална грешка в подбора – не на изявени спортисти или деца със спортни заложби и потенциал, а на такива от социално слаби семейства…
Ако те са мотивирани, отговорни и благодарни – проблем няма! Учениците ще учат, ще тренират усърдно, ще трупат знания, умения и навици, които непрекъснато ще усъвършенстват и ще превърнат в резултати в образованието и спорта. Но ако са инертни, непостоянни, лениви, не мотивирани – те ще са посредствени ученици и спортисти, ще се отказват при първата трудност, с което ще влияят и на общата представа за институцията Спортно училище.
Намалелият брой ученици веднага рефлектира върху бюджета /който е делегиран/, а той пък налага икономии в издръжката на училището, отоплението, общежитието, храната, екипировката и не на последно място влияе върху възнагражденията на персонала. И нали разбирате – всеки проблем се мултиплицира и задълбочава кризата! Ежедневно с екипа се сблъскваме със ситуации от различен характер – възпитателен, социален, организационен, финансов…
– Какво представлява в момента училището?
– След многократните промени в числеността на учениците, поради обективни и субективни причини, в момента броят им е 149. Училището има по една паралелка в класовете от 5-и до 12-и, т. е. общо 8. Педагогическият екип е съставен от 8 души, преподаващи общообразователните дисциплини, които са и класни ръководители, и 12 спортни педагози – по двама по ски бягане, по биатлон, по ски алпийски дисциплини, четирима по борба. Има и заместник-директор.
Към педагозите с дългогодишен стаж през учебната 2016-2017 година дойдоха и нови – по заместване или с едногодишен изпитателен срок. Надявам се с активни усилия да съумеем да внесем доста разнопосочни промени, които да доведат до повишаване на приема, но на качествени спортисти, съзнаващи голямата отговорност да бъдат много добри и отлични ученици и успешни в спортните надпревари.
От началото на учебната година са проведени малък брой състезания, но имаме вече 32 медала – 30 в ски бягането и 2 в биатлона. Предстои най-добрият в състезанията да получи преходната купа за „Спортист на месеца“ – нов момент в организацията на работата на училището. На Балканиадата по борба в Румъния в началото на октомври тримата наши ученици спечелиха медали – два златни и един сребърен. Учителят им Димитър Магаев е и национален селекционер.
– Завършила сте Националната спортна академия. Била сте учител, но след това и журналист, спортен деятел, общественик, общински съветник. На какво ви научиха тези професии и обществени дейности, какво ценно от тях ще използвате като директор на училището?
– Донесоха ми много и разностранен опит. Дадоха ми оптимизъм, който нищо не може да сломи. Дариха ме със сърце и дух, които помагат винаги и във всичко. Направиха ме комуникативна и отдадена. Но… не ме научиха да приемам лъжата за истина, фалша, лицемерието, пошлостта, липсата на възпитание… Трудно приемам агресията, негативизма, грозните думи и недопустимите взаимоотношения сред учениците, дори и сред най-малките. Защо семействата и обществото допуснаха това да се случи?!? Възможно ли е да има доволен, когато детето му ползва нецензурни фрази, когато налага на околните физически и психически тормоз, когато се държи грубо, арогантно? Възможно ли семейството да не знае или, когато разбере, че детето не посещава учебни и спортни занимания, да остане безучастно?
Учителите няма да се справят сами в борбата с тези прояви. Надявам се всички хора и институции да работят активно в тази посока, защото нищо добро не ни чака… А аз и моят екип правим и ще правим всичко за намаляване на негативните прояви.
– Кои са най-важните задачи, които си поставяте през новата учебна година, пък и в обозримо бъдеще?
– Много и упорита работа чака всички нас – учители и ученици, в следващите няколко години. Дейностите са включени в Стратегията на СУ „Никола Велчев“ до 2020 г. Вече няколко пъти споменах – увеличаване броя на приетите ученици с изявени спортни качества, а не опити за запълване на бройките. И казвайки това – търсене на механизми за допълване на паралелките и оставяне в миналото на маломерните от тях. Въвеждане на нови спортове, които имат развитие в Самоков, и база, която да използват възпитаниците ни, както е записано в нормативните разпоредби.
Трябва да превърнем клубовете и федерациите в съмишленици, с които да преследваме общата цел – високи спортни резултати, а не както е било и продължава в някои случаи – безсмислено противопоставяне и търсене вина за незавидното положение в останалите две страни, без да се обърнем с лице първо към своята част от вината.
Имаме да запушваме и много „пробойни“ в бюджета, който е делегиран и ограничен, и да търсим възможности за допълнителни, законосъобразни приходи, които да ни дават повече спокойствие и свобода.
– Доколкото зная, имате интересни идеи за увековечаване на паметта на патрона на училището – неговият създател, пръв и дългогодишен директор Никола Велчев…
– О, да, крайно време е най-добрият директор на спортното училище в Самоков – Никола Велчев – да получи заслужено признание! Учениците трябва да знаят неговата биография, да се гордеят със своя патрон. Ще организираме вече патронен празник – събирам идеи как да протече той. Ще учредим вътрешно училищни купи по четирите спорта, носещи името на патрона ни. Семейството на Никола Велчев вече е и ще бъде част от семейството на училището. Ще привлечем в дейността си и всички възпитаници на училището, които милеят за него и могат да помагат.
– Самоков все още се слави като град на спорта и туризма. Би ли могло да се даде нов тласък и да се изпълнят наистина със съдържание тези хубави думи?
– За съжаление, не казах тук само хубави думи, но такива са реалностите. Сигурна съм, че спортът в Самоков трябва да има и славно бъдеще. Имаме много добри спортни специалисти, които поставят обучението на правилни основи. Имаме много добри примери на клубни ръководители с големи сърца, които дават не само средства, но и любов, а по този начин и пример, с който да увлекат и други хора с възможности и спортни интереси. Убедена съм, че много държавни и общински институции – спортни, а и други, когато видят, че искаме да работим и променяме нещата към по-добро, също ще се присъединят към нашите усилия. Ако всички се обединим – музейната експозиция на спорта в „Арена Самоков” ще стане тясна и ще трябва да си потърси нов, по-голям дом, който да събира многобройните купи, медали и отличия на успешните самоковски спортисти.