Гоце Делчев е учил в Железарското училище в Самоков

Вчера, на 4 май, се навършиха 114 години от гибелта на Гоце Делчев. По този повод в зала „Трети март“ на ПТГ „Никола Вапцаров“ на учениците бе представена презентация за живота и делото на бележития родолюбец.
Известно е, че през 1897 г. той е учил за кратко в Железарското училище в нашия град. Тук под негово ръководство се създава таен македонски революционен кръжок „Трайко Китанчев“. Кръжокът подпомага нелегалната дейност на ВМОРО /Вътрешната македоно-одринска революционна организация/ – набира революционери, събира средства, пренася оръжие към Македония, укрива и подпомага четници. По-късно членовете на организацията са изключени от Железарското училище и стават активни дейци на ВМОРО, включително като войводи на чети.
С годините Гоце Делчев се превръща във фактически лидер на организацията, която подготвя въстание за освобождаване на Македония и Източна Тракия от робството. През пролетта на 1903 г. е взето решение въстанието да бъде обявено. Гоце Делчев обаче е на мнение, че положените усилия не са достатъчни и е рано за бунта. Той се противопоставя на решението и с помощта на Даме Груев и други съратници успяват да отложат началото на бунта до лятото на същата година, като се променя и планът за действие. Решено е борбата да започне като партизанска война, на първо време на оръжие да се вдигнат само планинските и полупланинските райони, в които действат добре въоръжените чети.
През март 1903 г. Гоце Делчев оглавява чета и продължава подготовката за въстанието. Взривен е мостът над р. Ангиста, на жп линията между Солун и Одрин. Два месеца по-късно, на път за среща с други комити, Гоце Делчев нощува в с. Баница, близо до Серес. Турската власт, научила за преминаващите през селото революционери, изпраща потеря под командването на майор Хюсеин Тефиков, съвипускник на Гоце Делчев от Военното училище в София, и блокира местността. След целодневно сражение с по-многобройния враг на 4 май 1903 г. Гоце Делчев пада убит и това е изключително тежък удар върху организацията. Тялото му първоначално е погребано в общ гроб в селото, а по-късно тленните останки са преместени в урна в София. През 1946 г., по желание на СССР и Югославия, урната е предадена на Скопие.