Градските порти на Самоков

Започна изграждането на символична порта във възрожденски стил на входа на Самоков откъм Дупница. Начинанието е по идея на кмета Владимир Георгиев. Портата ще бъде не само своеобразна реклама на града ни и на културно-историческите му забележителности, но сама по себе си ще бъде културен паметник.
Това всъщност е възобновяване на една традиция, тъй като нашият град в миналото е имал четири порти.
Портата ще има и табела, на която ще бъдат изписани имената на всички паметници на културата в Самоков. Самата порта ще бъде открита по време на предстоящото честване на празника на града ни през август. Събитието е част от празничната програма.

xxx

Като голям железодобивен и административен център по време на турското робство град Самоков, както и прилежащите му села, се превърнали в края на ХVІІ и началото на ХVІІІ век в апетитна плячка за върлуващите кърджалии и всички видове турски разбойнически групи.
За безчинствата на тези шайки, особено между Самоков и Дупница, и за опитите на тогавашната официална власт да се справи с тях има редица документи в „Турски държавни документи за кърджалиите”. Султан Селим ІІІ издал няколко заповеди от 1793 и от 1795 г. – турска редовна войска да бъде концентрирана около Дупница и Самоков. Има сведения за няколко такива битки. След като всички мерки се оказали безрезултатни, била издадена заповед до кадиите на много околии в България, между които и в Самоков, да се въоръжи местното население – турци и българи, които задружно да действат срещу разбойниците.
Въоръженото самоковско население решило първо да пропъди кърджалиите от пътищата, тъй като те били пречка за всякаква търговия. Самоковци дали сражения при с. Клисура на четите на самозванеца Сюлейман Каргалията, а при вр. Лисец – на радомирския и брезнишки разбойник Кара-Феиз.
Около 1813-1815 г. в Самоков бил изпратен Хюсреф паша, за да усмири злосторниците. Той правил няколко опита да стори това с редовна войска, но така и не успял. През 1815 г. бил уловен от кърджалиите при с. Широки дол. Разбойниците поискали за него откуп, но турците отказали да платят, тъй като той бил на страната на реформаторите в империята. Тогава българите – самоковци събрали даже от нанизите на жените си 20 хил. гроша и го освободили.
След този случай Хюсреф паша се заел с укрепването на Самоков със стени и кули, около които били изкопани трапове, напълнени с вода. Благодарение на тия мерки кърджалиите вече никога не успели да влязат и да тършуват из града.
Така тогава в Самоков можело да се влезе през четири порти /врати/. Христо Семерджиев ги описва: „В Самоков имало четири врати или порти на оградата: при Долна-махала, на моста на Искъра, на шосето за Чам-кория и още на онова за с. Шипочан – Д.-Баня. Над тех имало високи кули, гдето постоянно имало стражи. Нощно време покрай окопите обикаляли патрули от въоръжени граждани, които от време на време се обаждали и с туй предизвестявали стражите, че нема или има опастност от нападатели – кърджалии. Така било и по другите горепоказани места. Остатъци от тия окопи, стени и врати в Самоков личели до преди 56-60 години, та и сега още тукашното население казва: „Живеем при еди коя си „Капия”, живеем на „дуваро” или над „хендеко” т. е. стената, – окопа.”
След като отминали кърджалийските нашествия, Хюсреф паша вече бил назърин на Самоков /финансов началник на област от Европейска Турция със седалище в нашия град/. Тогава ролята на самоковските порти станала не толкова охранителна, колкото икономическа. За да се влезе и излезе във и от града, са се плащали различни видове такси, както са се и изисквали документи и разрешителни за заселване в самия град. Ако ли пък пристигала някоя видна личност в Самоков, се устройвало посрещане пред портите.
Таксите на портите били събирани от българи, известни като почтени граждани, които се отчитали в градската хазна. Такъв почтен гражданин бил Димитър Иванов Смрикаров, който за известно време събирал таксите на портата откъм с. Шипочан. По-късно /когато Хюсреф паша станал валия на Босна и Херцеговина/ той бил назначен за митнически чиновник в Сараево.
Известно е също така – по устни спомени на Унтерберг, че самоковци пускали да се заселват в града хора избирателно – според произхода и занаята, който практикували.
Така самоковските порти за определен период имали охранителна, социална и икономическа роля за града и се превърнали в един символ на общността, която успяла да се самозащити, да си гарантира икономически и културен просперитет и да съхрани чувството си за гражданска общност.

Нина Христовска
директор на Градския исторически музей в Самоков