Да опазваме поне граматичния строеж на нашия роден език!

Все по-широко развиващото се изучаване на чужди езици и тяхното използване в международните връзки е без съмнение полезно и радващо постижение. Но понякога увлечението по чуждия език и честата му употреба може да води към нежелани последици за родния език – когато липсват достатъчно умения, усет, грижовност и уважение към него.
Една такава последица е повлияването му от чуждоезичния граматичен строеж. То е по-вредно, отколкото са излишните чужди думи в научния и дори в неутралния стил на българския език. Защото граматическата структура на езика е неговият „скелет” – синтактичното свързване на думите и техните морфологични форми са и най-отпорните зони на неговата национална специфика. А ето, че и там се откриват признаци на неволно опасно проникване.
От ред години в публични изказвания на образовани българи, за съжаление и по националното радио, дори в предавания като „Ефир Знание” и „Артефир”, се наблюдава разширяване на една нова особеност в построяването на изреченията: общонародни важни глаголи като усмихвам се, затихвам, забързвам и др., които в нормалната българска реч функционират като непреходни глаголи /т. е. такива, които не могат да се поясняват от дума-допълнение без помощта на предлог/, например усмихваш се на всички, сега се срещат употребени с пряко допълнение /т. е. без предлог/ и с ново значение /т. нар. каузативно/, при което се /ако е налице/ отпада.
Ето примери: 1. Млада авторка на книга: „Намерението на книгата ни е да ги /читателите – м. о./ успокои, да ги усмихне” – вместо да ги накара да се усмихнат; 2. Радиослушател: „Вие отказвате хората да гледат телевизия!”; 3. Автор в „Радиоенциклопедия”: „Можеш да забавяш историята или да я забързваш”; 4. Също: „Невероятен образ, който ни замисля”; 5. Радиожурналист: „За съжаление, трябва да затихнем тая великолепна „фантазия „Кармен”, за да включим отново зала „България”…”; 6. Млада поетеса, относно представяне на колективна книга: „Аз много мислих как да случим това събитие”.
Последният глагол в лична форма /първо лице множествено лице/ е очевидна безсмислица от гледището на българския слушател, тъй като българският глагол е безличен /има само формата случва се/ и означава, според всички наши тълковни речници, само явления, които се осъществяват независимо от волята на някакъв субект! В това изречение „диверсията” е двойна. Дали остава да чуем и: „С тия думи го намръщихме!”?
Някои от тези болезнени новообразувания вече повличат след себе си и морфологичен произвол – образуват форми на сегашни деятелни причастия. За щастие случаите са засега единични, например: 7. „Всеки може да види във филма тази изключително замисляща хронология.” /из „Артефир”/.
Бихме ли могли да приемем тези и подобни на тях „неологизми” за резултат от вътрешна тенденция в езиковия развой? Редица факти от двуезични речници дават основание за друго заключение. Много по-приемливо е, че те се дължат на безкритично, несъзнателно усвояване на чуждо езиково правило, в случая – на практиката на английския език. В този език противопоставянето между преходни и непреходни глаголи е много по-слабо застъпено, отколкото в българския. Едни и същи форми функционират и като непреходни, и като преходни /явлението е познато в определени условия и в българския/: hurry означава и бързам, и карам някого да бърза; abate – и намалявам се, отслабвам, утихвам /за звук/, и намалявам нещо; contemplate – и размишлявам, и обмислям; quicken – и ускорявам се, и ускорявам, smile – и усмихвам се, и карам някого да се усмихва, и пр., и пр.
Обобщаването на такава възможност би правило излишен избора между цяла редица синонимични глаголи като карам /да/, подтиквам, предизвиквам, подбуждам и др., а това води до шаблонизиране; до по-малка точност и изразителна сила на нашето изказване, оттам – и до обедняване на общонародния книжовен език, наше национално богатство. Непредумишленият произвол в използването на това „сечиво благородно” /Вазов/ се отразява и върху мисленето на небрежния говорител. А богатият на синонимни думи и конструкции език подпомага развитието на по-задълбочено, по-близко до сложната действителност мислене. Бдете!

Мария Деянова

Можете да харесате

+ There are no comments

Add yours

*