Девическият манастир чества 240-годишен юбилей

На храмовия си празник на 1 октомври, понеделник – Покров на Пресвета Богородица, Девическият манастир тържествено отбеляза и 240 години от своето основаване.
В църквата на манастира бе отслужена архиерейска тържествена света литургия. Знеполският епископ Йоан, викарий на софийския митрополит и български патриарх Максим, в благочестивото си слово след службата отдаде дължимото на монахините, като изтъкна, че целият им живот е отдаден в служба на Бога. Далеч от суетата, от външния свят, монахините и послушниците с искрено старание, вяра, труд, надежда и любов осигуряват богатата духовна приемственост в българската църква. “Самоков е бил винаги пазен от покрова на Божията майка и светата обител ще просъществува довеки”, възкликна епископ Йоан. Той добави, че винаги в Самоков е имало благодатна връзка между църквата и местната управа и изрази увереност, че така ще бъде и занапред. Благопожелания бяха отправени и към гостите от други епархии.
Монахините и всички присъстващи бяха поздравени и от кмета Владимир Георгиев, който изтъкна ролята на светата обител за духовното развитие на Самоков и региона.
В препълнената църква, сред духовниците и миряните, бяха и народният представител Цветан Сичанов, председателката на Общинския съвет Ирена Коцева, заместник-кметовете Радослав Стойчев и Васил Сайменов, общински съветници.
По-късно всички участваха в литийно шествие в чудно красивия двор на манастира. С интерес бе разгледана и изложбата на икони, рисувани от ученици.
По случай юбилея бе раздаден и курбан.
Честването, започнало най-напред още на 30 септември, в неделя, с архиерейско вечерно богослужение, завърши на 1 октомври вечерта в Историческия музей, където проф. Аксиния Джурова изнесе беседа за ролята на Девическия манастир в историята на града ни. Прожектиран бе и филм за светата обител – един от най-старите и най-големите девически манастири в страната.
Самият манастир е основан през 1772 г. от Баба Фота – бабата на големия български и самоковски възрожденец Константин Фотинов. По нейна инициатива монахините, които дотогава живеят в града разпръснато, се събират и образуват метоха /манастира/. Постепенно монахините започват да си строят килии, като в една от тях, тайно от турците, устройват параклис, в който се черкуват. През 1818 г. издействат и ферман, с който се узаконява съществуването на метоха и се забранява на турската власт в града да се меси в работата на монахините. Сегашният храм в манастира е завършен и осветен през 1839 г. С течение на времето през 19 и 20 в. манастирът се превръща в цял комплекс от постройки – църква, жилищни сгради, стопански помещения и др. От десетилетия игумения на манастира е Гавриила.

Яна Василева