Деница Борисова: „Липсват ни обединение, трезва мисъл, оптимизъм“

Животът днес

Деница Борисова завършва тази година Професионалната гимназия по туризъм. Има по-малка сестра.

– Как минава един ваш ден?
– Обикновено ставам рано, пия кафе и закусвам. Почти през целия ден съм навън, обичам да излизам с приятели. Не прекарвам много време вкъщи, но на вечеря често се събираме цялото семейство.
– Какво пазарувате през деня?
– Родителите ми се стремят към здравословен начин на хранене и обикновено всеки ден се купуват плодове и зеленчуци. Един-два пъти в седмицата включват и риба в менюто. За съжаление обаче не съм голяма фенка на тези морски деликатеси. А колкото до останалите домашни потреби, най-често ни се налага да купуваме нови сервизи с чаши и чинии.
– Каква бе последната покупка за вас лично?
– Като изключим многобройните покупки напоследък, свързани с абитуриентския бал, за последно миналата седмица си купих една лятна рокля. Като цяло често си позволявам подобни покупки.
– Кой ви е най-големият проблем?
– Проблеми колкото искаш. Аз обаче съм крайна оптимистка и рядко се задълбочавам в нещата, които не ме карат да се усмихвам. Важното е да запомним, че колкото по-позитивно сме настроени, толкова повече позитивни неща ще ни се случат (и обратното, разбира се).
– А проблемът на града и страната?
– Самоков е изключително красив град с много забележителности. За жалост малко от нашите съгражданите осъзнават това. Единственият проблем, за който се сещам – замърсяването, може да се реши, стига да има желание. Другото нещо, което ме притеснява на моменти, е студенината на хората от този край, липсата на отзивчивост и загриженост. За проблемите на България вече става банално да се говори. Всяка страна си има проблеми. Лично аз мисля, че сме се превърнали в крайни егоисти – колкото повече получаваме, толкова повече искаме. Това се отнася за управляващите най-вече, които заслепени от властта, забравят за какво всъщност са били избрани от народа. За мен липсата на обединение и на трезва мисъл са най-големият проблем на българите.
– Коя беше последната ви стресова ситуация?
– Тук отново ще проявя оптимизма си и спокойно мога да кажа, че щом в семейството ми всички са здрави, няма от какво да се притеснявам. Последният път, когато бях по-напрегната, бе по време на изпитите и матурите.
– А кога за последно ходихте на гости?
– Кога съм ходила за последно не помня, но на мен ми идваха гости преди няколко дни. А ако прекарването на време при някой приятел се брои за ходене на гости – това значи, че почти всеки ден съм гостенка /смее се/.
– С какви хора обичате да общувате?
– Обичам хора, с които имаме общи интереси и еднакви или близки гледни точки. Харесвам и тези, които имат чувство за хумор и положителна нагласа.
– Кое ви е любимото занимание?
– Музика, семейство, приятели – това са нещата, без които не мога и които никога няма да ми омръзнат!
– Кога за последен път сте били на кино, театър, концерт или спортна среща?
– Като цяло обичам да ходя по такива изяви, но напоследък не ми се случва често. На кино ходих преди няколко дни, а малко преди това посетих баскетболна среща.
– Гледате ли телевизия?
– Пускам телевизора много рядко. При тези случаи или превключвам на музикален канал, или на комедиен. В никакъв случай не гледам новини, които за мен са загуба на време.
– Какво четете?
– Вестници не бих казала, че чета. Повече си падам по списанията, нещо с повече картинки /смее се/. Все пак гледам да не убивам детското у себе си. А колкото до книгите, сега съм на вълна Хорхе Букай.
– Добра случка, на която сте била свидетел?
– В зависимост от гледната точка всеки малък жест би могъл да се сметне за една добра случка. Тъй като съм голяма любителка на животните, изборът ми на случка е свързан точно с тях, но аз съм по-скоро пряк участник, отколкото свидетел. С приятелка се прибирахме от разходка. Като минавахме покрай Боклуджа, забелязахме на едно от мостчетата три-четири кучета да гледат надолу, към коритото на реката. Когато приближихме се оказа, че едно куче беше влязло там и не можеше да излезе. Скимтеше толкова жално, че не можахме да го отминем, без да му помогнем. В коритото нямаше вода и това до голяма степен улесни положението. Влязох вътре, гушнах го и го подадох на момичето, което беше с мен. Смятам, че това може да се сметне за добра случка, тъй като после определено се чувствах удовлетворена.
– Правите ли планове за бъдещето?
– Разбира се, кой не прави!? Но не ги вземам прекалено сериозно, за да не остана разочарована. Определено не очаквам представата ми за бъдещето да е в пълен синхрон с реалността, но ще се стремя да постигна повечето си цели.
– В заключение какво ще кажете на читателите?
– Ще бъда кратка: „Когато силно желаеш нещо, цялата вселена ти съдейства, за да го получиш.“ И силно препоръчвам една книга, която ще допринесе за оптимистичното мислене на читателите – „Кафе за събуждане“ от Димитър Божанов.