Длъжници сме към инвалидите

Едва ли има човек, който да не се отнася със съчувствие към хората в инвалидни колички, още повече, когато те са деца. Струва ми се, че обществото ни им е длъжник. По някои тротоари и в някои учреждения те могат да се придвижват, но няма училище, няма културен институт, в който да могат да влязат.
А не навсякъде са необходими сложни съоръжения. Често само релси могат да помогнат за придвижването на количките на инвалидите, като по този начин им осигурят възможност да участват равностойно в живота и изявите на другите хора. Можем ли като общество да осигурим тези условия?