Докога?

Съкровено

Докога ще сме чуждопоклонници и ще загърбваме българското и България като родина?!
Съвсем наскоро заговорих момиче и момче на 12-13 години, просто исках да се запозная с тях – мили, красиви, с чаровни погледи… Момичето на чист „широкодолски” език ми каза: „Аз съм англичанка.” – „Добре, де, говориш хубаво български, къде си отседнала?” – „Ами тука, при баба ми…”
Е, то иска да е англичанка. Навярно родителите му /знам, че са отдавна в Англия/ са станали жители на тази страна.
Нямам думи… Ден след ден ще се топим и ще бягаме от България!
То и видни спортисти като Бербатов, Казийски дават пример как личните им интереси са над българския национален отбор.
Не им се слуша химна. А си мисля, че нашият „Мила Родино” е най-мелодичната, най-тържествената песен. Винаги сълзите ми капят, когато я слушам по различни поводи.
Радвам се на всеки успех на българин, независимо на какво поприще се изявява.
Талантлива нация сме, но отдавна управниците ни не са държавни мъже, щом се допуска да се крадат пари с куфари, а икономиката ни буксува в блатото с години.
По телевизията се плюят едни други и няма обединение зад държавните интереси.
Идват нови избори – за кой ли път, но кои ще са тези, които действително ще милеят за народа си, за родината си, та след 4-5 години да усетим промяна към по-добро!?
Земята ни е благодатна, природата – уникална, но няма строители на една просперираща България, в която младите ще доказват своите способности, а по-възрастните ще се радват на щастливи старини. В която прогонените да се върнат, а онова момиче с гордост да каже: „Аз съм българка, от Широки дол, Самоковско!”

Райна Бакрачева