Душата ми е птица…

Свързаната със Самоков Тамара Паспалеева представи в София нова книга

Това са думи от стихотворение на Тамара Паспалеева, в което човек може да открие нейната същност, нейното вътрешно аз и дълбочината на чувствената й душевност. За втори път се срещам с тази толкова крехка на вид, но със стоманен дух жена, на която човек може само благородно да завиди.
Първия път се видяхме с нея в Общинската библиотека „Паисий Хилендарски” в Самоков, при представянето на нейна книга.
Сега – на 24 април, по лична покана на самата авторка, три самоковки – Спаска Александрова, Антония Бояджиева и аз, присъствахме в Централния военен клуб /ЦДНА/ в София на представянето на новата й книга – „Доброволка-самарянка от Втората световна война”.
В залата бяха ветерани от войната, приятели и близки на Тамара. Много цветя, целувки и поздравления получи тази невероятна българка. С хубава прическа, модерно облечена, усмихната, ведра и здраво стъпила на земята – никога няма да кажеш, че е прескочила прага на 90-те години.
Книгата е своеобразна изповед на Тамара ден по ден – от 1942 г. до 21 декември 1944 г. Своята богата душевност Паспалеева е вградила в образи и събития и в другите си книги: „Дневник от войната”, „Портрети от стария албум”, „Душата на нейната сянка”, „Жената и града”.
Дълго се е колебала дали да напише за събитията през войната и най-после взела решение, което довело до излизането на тези редове, хвърлящи светлина върху голямата човешка трагедия, отнела живота на милиони хора и остави много територии в руини.
Тамара е зодия Телец. Съвсем естествено тя е борбена натура, не се спира пред никакви препятствия, които се появяват в живота й. Занимава се с рисуване, пише и стихове. Илюстрациите на книгите й в повечето случаи са лично нейни. Често сред тъжните изповеди бликат и оптимистични чувства.
Тамара претърпява арести, ръцете й са обагрени с кръвта на ранените, съпреживява с мъка и сълзи смъртта на войничета. Отдава сили и знания, за да помага на воините. Те много я обичат, дори някои от тях я рисуват с бялата касинка и престилка – млада, красива, чувствителна жена.
По време на кратките почивки пък тя чете… стиховете на Дебелянов. И мечтае! За какво – за края на войната, за връщането у дома, за живота занапред…
За щастие доживява до днешния ден, за да ни вълнува сърцата със своите книги.

Димитрина Божилова

Можете да харесате

+ There are no comments

Add yours

*