Една изборна одисея /снимки/

„Това ми е последно участие в комисия на избори!…”
Такива бяха най-често чуваните думи сутринта след изборния ден – в понеделник, на 13 май, на пл. „Македония” и около него в столицата. Край която и групичка, скупчена около автобусите да минеше човек, неизменно тема на разговорите бе безобразната ситуация, в която се бяха оказали над 200 души от Самоков и селата от района – представители на 64-те секционни избирателни комисии в общината за парламентарните избори на 12 май, пристигнали да предадат изборните книжа в Областната управа на бул. „Витоша”.
Същото се отнасяше и за колегите им от другите многобройни автобуси, подредени по булеварда след Руски паметник по посока на центъра на столицата.
Първоначално надеждата бе, че ще се приберем все пак по домовете си поне на зазоряване. После дойде възмущението от неизвестността. Накрая и апатията….
Одисеята започна някъде след 1 ч. през нощта на 13 май, след като 4 автобуса от Самоков тръгнаха за София. Към 2,20 ч. внезапно колоната, водена от полицейски коли, спря в Панчарево. Предположи се, че е задържана, за да не прави излишен калабалък в София. След близо час автобусите потеглиха наново.
Крайната спирка бе Руски паметник, откъдето по посока на центъра се подредиха десетки автобуси с хора от секционните комисии от цялата наша Софийска област.
В неизвестност се изниза още час. По едно време през всеки автобус мина жена от РИК /Районната избирателна комисия/ за областта и помоли „за малко търпение”. Закъснението от графика било близо 3 часа поради неизправни документи на комисия от Горна Малина. После комисията се съвещавала половин час. По-късно същото се получило и с комисия от Ихтиман…
Безкрайните колони от двете страни на улицата помръдваха по метър-два след продължително време. Умората и неизвестността принудиха повечето хора след гневни изблици да се унесат в полудрямка. Така бе посрещната зората в понеделник.
Тогава дойде и още по-голяма неприятност – четвъртият наш автобус /от Боровец/ имал трансфер. Хората в него заедно с чувалите си с бюлетини бяха принудени да го изпразнят. Нов автобус дойде към 8,15 ч.
Членовете на комисиите, някои по сандали, леко облечени, с торбите и белите големи пликове с изборни книжа, се тълпяха около автобусите, мнозина пушеха нервно. Шофьорите благоразумно отвориха багажните отделения, за да насядат на тях „бездомниците”.
Към 6,30-7 ч. близките кафенета и павилиончета започнаха работа и там се оформиха огромни опашки – за кафе, закуски и… физиологични нужди.
Дочу се от друг представител на РИК, че най-рано ще приемат самоковската група към 9,30-10 ч. Смехът и закачките и на най-големите оптимисти отдавна бяха привършили. Тук-там на смени хората дремеха върху чувалите си, докато колегите им се разхождаха в зиморничавата утрин и образуваха нещо като отдавна забравеното „движение” по площада в Самоков.
Отникъде взорът надежда не видеше…
Патили споделяха, че друг път след избори са се прибирали поне към 5-6 ч. сутринта в Самоков. Такова безобразие като сегашното обаче никога не било имало…
Стотици хора бяха оставени без тоалетна, без никаква грижа и в пълна неизвестност кога ще бъдат приети от РИК. Най-ядосаните позвъниха на БТВ, Канал 1, Нова телевизия. Техни екипи се отзоваха малко преди 12 ч., заснеха случващото се на пл. „Македония” и около него, както и гневните реакции на хората.
Защо бе нужно да се пътува толкова рано, питаха се ядно участници в „екскурзията”. Нима е било трудно да се предвиди, че ситуацията ще е толкова сложна!?…
Най-после, към 13 ч., ни приеха в РИК.
Тръгнахме си чак в 14,10 ч. обратно за Самоков. Нещо, което никога не е било!
През това време на улицата и по телевизии и радиа се говореше, че изборният ден отдавна е завършил, резултати се съобщаваха. А ние за какво носехме тези чували?!…
Всеки се кълнеше, че това е наистина последното му участие в подобно начинание.
Завърнахме се в Самоков в 15,15 ч., около 12 часа след пристигането ни в София през нощта…