Ескалация – докъде? | Вестник Приятел

Без да бъда аполитичен, никога не съм се занимавал с политика. Не харесвам и политиците, защото по-голямата част от тях притежават висока криминална енергия. Почти не останаха върхови политици, които да имат чест и достойнство.
През последните седмици пред очите на цял свят се разиграва гигантски спектакъл, който окончателно ще реши по-нататъшната съдба на народите от три континента и цял свят. Не ми се ще да твърдя, че човечеството стои пред Трета световна война, но времената на студената война отново се върнаха. Отново и с неподозирана сила и твърдост.
След разпадането на СССР, наречен от покойния американски президент Рейгън „империя на злото”, изтекоха повече от две десетилетия на висше политическо лицемерие от страна на световния полицай САЩ и изцяло подчинената им политически индустриална Европа. Размахваната доктрина за демокрация и човешки права претърпя трагичен провал и донесе на обикновените хора унизителна бедност.
Войни, болести, емиграция, глад и нещастие, това донесе на хората новият ред.
На гигантска държава като Русия донесе унижение след унижение. Във външната политика – компромис подир компромис и загуба на равновесие. Американски ракети стоят върху постамента си в Литва, Латвия и Естония, в Полша, България и Румъния, самолетоносачи на САЩ кръстосват Черно море.
По време на олимпиадата в Сочи светът стана свидетел на поредните провокации на истинската „империя на злото”. Руското чудо, което потресе всички ни със своята уникалност, мащаби, размах и блясък, можа да надмине всяка човешка мечта и представа.
Опитът за саботаж на всички нива и във всички посоки от страна на западните политици не можа да успее и претърпя пълен провал. Много често политиците забравят един природен закон, така нареченият „трети закон на Нютон”.
Г-н Путин запретна ръкави след олимпиадата, като дори си даде един ден почивка. „Противодействието на всяко действие” започна с Кримския полуостров и в близките дни и седмици се решава съдбата на Украйна, Европа, а може би и света.
За читателите на вестник „Приятел” искам да съобщя за настроенията в Бавария, най-мощната и развита немска република, където живея със своето семейство от лятото на 1990 г.
Не съобщавам за позицията на правителството и на сегашния министър-председател г-н Зеехофер, който е в състояние да промени своето мение няколко пъти по-бързо от най-бързия ветропоказател в света.
По понятни причини германците имат респект от руснаците. Не само защото губят войната преди 69 години, а защото Русия е изключително важен търговски партньор на Германия. 40 % от всички суровинни доставки – природен газ, дървесина, метали, всякакви полезни изкопаеми, пристигат тук от Русия – надежден и мощен търговски партньор. Без това сътрудничество моторът на стара Европа за броени седмици ще закъса.
Не случайно един добър ученик на покойния Франц Йозеф Щраус – г-н Петер Гаувайлер, заместник шеф на СSU /Християнски социален съюз/ предупреждава остро правителството в Берлин колко опасни могат да бъдат всички прибързани политически решения.
Той е за ненамеса във вътрешните работи на страните, отказ от всякакъв вид войни, за партньорство и сътрудничество между народите. Всеки народ, всеки човек да направят избор в каква система по-натам да живеят. Така мислят и по-голямата част от германците: „Не пречете на Крим, на Украйна, да изберат своя път и своите съдбини!”
х х х
И така, Кримският полуостров, където е руската флота /малък по площ, но изключително важен стратегически пункт/ западните стратези спокойно могат да отпишат на този етап от по-нататъшното меню. Колкото и голям да е апетитът!
Владимир Владимирович удря с юмрук по масата и поставя твърдото искане за неутрална Украйна. Една Украйна без НАТО, буферна зона, една Украйна без американски ракети, присъствие и гледна точка за „правата на човека”.
В противен случай сценарият се повтаря: референдум в Източна Украйна, Западна и т. н., където има и други славянски народи…
Това е последното резюме на събитията от олимпиадата в Сочи до днес.
Нека да не забравяме какво гласи третият закон на Исак Нютон!