Животът днес: „По-инициативни и позитивни трябва да сме, за да тръгнем напред“

С Ирина Гешева разговаря Яна Василева

Ирина Гешева е на 28 години. Завършила е средното си образование в Правец, а висшето – в ЮЗУ „Неофит Рилски“ /Благоевград/. Бакалавър е по философия и магистър по туризъм. Сега е заместник маркетинг мениджър в хотел „Рила“ в Боровец. Омъжена, със съпруг Георги и дъщеря Емма на почти 4 годинки.

– Как преминава един ваш ден?
– Работните дни от седмицата ми протичат по един и същи начин – ставам сутрин в 7 ч. и отивам на работа. Работният ми процес е доста динамичен и изисква пълно отдаване, за да бъдат постигнати желаните резултати. Аз обичам да си поставям високи летви, които да достигам и дори да надхвърлям. Прибирам се вкъщи в 17:30 ч. После задължително спортувам – ходя на зумба и каланетика. Вечерта с мъжа ми приготвяме нещо вкусно за хапване и всички сядаме на масата. Стремим се да се храним здравословно, доколкото е възможно във времена на ГМО! Ако не е станало вече прекалено късно и в случай, че Емма вече спи, гледаме филми или играем разни игри. Почивните дни отделям на семейството и приятелите си.
– Какво пазарувате?
– Всеки ден е сам за себе си. Стараем се да се храним разнообразно, но на трапезата ни винаги присъстват свежа салата и чаша хубаво вино! Храната, която купуваме, е съобразена със сезона и присъщите за него продукти. Един ден от седмицата отделяме за риба и морски деликатеси. Храната, която приготвяме, е предимно печена или варена. Не оставяме на заден план и плодовете, те са източник на витамини. Да не забравяме и шоколада – него всички така силно обичаме…
– Какво сте си купили наскоро лично за себе си?
– Наскоро се сдобих с няколко хубави летни роклички… По принцип не купувам дрехи много често, а по-скоро козметика или по някой парфюм. Човекът, за когото се отделят повече средства, е дъщеря ни. Тя все още е мъничка и това предполага смяна на целия й гардероб доста на често, тъй като расте като гъбка.
– Какви са най-големите ви проблеми?
– Проблемите, с които се сблъсква всеки от нас ежедневно, са доста. Най-големият ми проблем е финансовият. Това, да правиш сметка почасово за всичко, е доста изтощително и заема голяма част от така ценното време. Ролята на магьосник, който трябва да удвои или дори да утрои месечните приходи, за да покрие сметките и семейните нужди, е добре позната и често играна. Въпросът е да сме живи и здрави, за да продължаваме да се борим и да си помагаме взаимно.
– А проблемите на града и страната?
– Имаме незаменима природа и географско разположение, богато културно наследство, традиции и история. За съжаление все по-малко хора оценяват това и работят за подобряване на качеството на живота. Вместо да градим, ние разваляме съгражданото от предците ни. С всяка изминала година виждаме все повече изтормозени лица и облечени в сиво животи. Отчаянието е навсякъде. Много виден е контрастът между слоевете – бедни и богати, образовани и неуки, напредничави и без никакъв хъс и стремеж. Всичко това е предпоставка за освирепяване на народа и жажда за промяна. За постигане на просперитет е нужно всички да работим като единен общ организъм, защото осъществяването на пълния човешки потенциал е тежко начинание, то изисква помощта и на другия…
– Изпадате ли в стресови ситуации?
– Притеснявам се, когато детето ми е болно. Както всяка майка, това е нещото, което може да ме стресира и обезпокои. Всичко останало е на втори план. Смятам, че когато човек е достатъчно силен и борбен, може да пребори и най-големите си страхове.
– Ходите ли на гости?
– Мога да се похваля с добри приятели, което предполага често гостуване. Обикновено си приготвяме вкусни вечери, разговаряме на различни теми, споделяме преживявания и планове, играем. Смятам, че човек не трябва да прекъсва връзката с приятелите си и винаги трябва да бъде всеотдаен към тях, за да му бъде отвърнато със същото. Не е случайна мъдростта, че „Приятел в нужда се познава!“
– В този смисъл с какви хора обичате да общувате?
– В ежедневието си се сблъсквам с много хора с уникални характери, от които научавам много. Обичам да общувам с интелигентни събеседници, които ме провокират да разсъждавам върху различни теми; с веселяци, които ме разтоварват; с приятелите, семейството и колегите си, с които споделям и от които очаквам подкрепа и съвет. Смятам, че общуването обогатява. Дори общуването с малката ми дъщеря е полезно, тъй като се учим една друга…
– Имате ли си хоби?
– Споменах вече, че обичам да спортувам, да танцувам. Карам сноуборд. Следвам правилото „Здрав дух в здраво тяло“. Мисля, че колкото и да е изморен и зает човек, трябва да отделя време за спорт, за да се тонизира и да се чувства по-добре.
– Кога за последен път сте били на театър, кино, концерт?
– Много обичам културните изяви и винаги, когато имам възможност, ходя на кино или театър. Отдавна не съм ходила на концерт, но смятам скоро да запълня този пропуск. Радвам се, че в Самоков има хора, които се грижат за културното обогатяване на съгражданите си, като предоставят на вниманието им концерти, театрални постановки, танци, изложби, литературни творби…
– Гледате ли телевизия?
– Имам възможност да гледам телевизия само вечер. Предимно следя новините. Гледам и по някое интересно предаване, което да ме отпусне и разсее. Да не забравя и задължителните анимационни филми, които съпътстват всеки ден на дъщеря ми!
– Четете ли?
– Да, обичам да чета книги. Няма определен жанр, който да предпочитам. Последните книги, които прочетох, бяха доста различни една от друга, поучителни, но и много забавни. Това бяха „Неизгубена, ненамерена“ на Яна Василева и „Животът може да е чудо“ на Ивинела Самуилова. Самата аз имах желанието да напиша книга, но това се оказа трудно за човек като мен, който има толкова динамичен живот. Не съм се отказала обаче от това си желание.
– Добра случка, на която сте били свидетел?
– Колкото и да се опитвам, не се сещам за такава случка, за съжаление.
– Правите ли планове за бъдещето?
– Постоянно. Правенето на планове е просто заложено в характера ми. Желанието ми е да осигуря добър живот на дъщеря си – подходящо образование, среда, перспектива за развитие. На този етап за съжаление не виждам как това би се случило в нашия град или държава. Много се надявам в близко бъдеще всичко да е различно, за да не се налага на младите хора да напускат родните си места и да търсят реализация другаде.
– Пожелайте нещо в заключение на читателите!
– По-скоро искам да подтикна читателите на вестника да бъдат по-инициативни и градивни, да не се страхуват да изказват мнение и да защитават тезите си, защото смятам, че всеки малък тласък е важен и подобрява качеството на живот. Самоков е хубав град, който обаче има нужда от съвестни граждани, които да не изхвърлят боклука си на улицата и да облагородяват, вместо да разрушават, които да си помагат и да са съпричастни с другите.