Журналист, културен деятел, добър човек

Преди броени дни, на 29 сепември, грешния ни свят напусна на 76 години нашият колега Спас Петров Илков. Години наред той беше зав. отдел “Икономически”, а по-късно и отговорен секретар на някогашния вестник “Самоковска комуна”. След промените в края на 80-те и началото на 90-те години на миналия век като своеобразен пионер, първопроходец, основа първия частен вестник в града ни от много десетилетия – “Мусала”. В последно време пък се занимаваше с изработката на впечатляващи сувенири за Самоков, символизиращи местните забележителности, някои от които с национално значение.
Спас Илков имаше висше техническо образование, но бе човек с широка култура и по дух и призвание културен деятел. Заедно с разработване на проблемите на икономиката например се опитваше да разкрие човешкото у хората, да покаже подбудите и стимулите, които ги движат в обществото.
Изяви се и като графичен оформител. Имаше творчески заложби, които се стремеше да реализира. Пишеше поезия и проза, дори подтикваше младите да опитат перото си в тази насока.
И чувството за хумор не го напускаше. Не случайно години наред отговаряше за сатиричната рубрика в местния вестник.
Беше роден в Белово, а съпругата му Ваня – в кюстендилско село, но двамата бяха намерили пристан по средата на разстоянието между двете селища – в Самоков, където съградиха свой уютен дом и отгледаха децата си, дарили ги вече и с внуци.
Коректен беше Спас в отношенията си с хората. Общуваше с уважение с колеги и приятели, с познати и непознати. Различни сме ние, хората. По разни причини не винаги оценяваме заобикалящите ни по достойнство. И Спас може би не чу достатъчно добри думи за себе си приживе. Но той остава в паметта на тези, които го познаваха, и на тези, които поне са чели писанията му.
Един скромен, даровит и трудолюбив радетел на словото, което същевременно е и дело с неоценима стойност.
Прощавай, Спасе! Човек живее наистина докато го помнят. И ние наистина ще те помним. С добро.

Тодор Попов