Завръщане

Василка Войнова

Посади в земята стръкче шарено цвете,
нагази в реката с нозете си прашни и боси,
в гората под сянка дебела седни лете
и песен запей, която в себе си носиш.

Ще усетиш, че сърцето ти вече не плаче,
от очите сълзите горчиви не парят,
че Бог не на смърт, на живот те обрече,
а любовта душата ти нежно погали.

Ще забравиш за трудното, преходно време,
ще си върнеш тръпката да се бориш,
ще отхвърлиш тежкото тягостно бреме
да ти казват кога и как да говориш.

Земята ще ти даде своята сила,
водата с гордост ще те зарежда,
Бог ще бъде твоята закрила,
а песента – любов и надежда.

Изправи се отново горда и силна,
в сърцето си носиш обич голяма;
знаеш, че никой не може да срине
твоята истина, любов и вяра!