През последните месеци читателите на в. „Приятел” не рядко се чувстват ощетени. Вече при десетина броя от Нова година насам част от тиража на вестника не стига до предназначението си – не пристига в Самоков навреме и не може да се разпредели по вестникарските павилиони.
Върхът в това отношение бе броят от 21 февруари, при който целият тираж на вестника… изчезна. Независимо от бързата и остра реакция на редакцията пакетите не бяха открити, а част от тиража на този брой се появи след… двайсетина дни, без да може да се разбере къде са били пакетите до тогава.
Макар и не толкова драстични, подобни случаи не са изключение. Само за периода от 27 май до 18 юли, т. е. за по-малко от два месеца, цели четири пъти част от тиража на вестника не бе доставен навреме в Самоков. При повечето от тези случаи става въпрос за тази част от вестника, която се разпространява от фирма „Табак маркет”.
При тези случаи вестникът пристига обикновено на другия ден, когато част от материалите вече са загубили своята актуалност. Продажбите, логично, падат, вестникът не може да стигне до своите читатели, а редакцията е без вина виновна, като освен това търпи финансови и други загуби.
След всяка липса на пратка се налага провеждането на дълги, многобройни и напрегнати телефонни разговори с печатницата и разпространителската фирма. Последните две инстанции си прехвърлят вината и става така, че двама се карат, а третият… губи.
В един от случаите дори се наложи редакционен екип да остави пряката си работа и да пътува до София, за да търси загубените вестници, които най-накрая все пак бяха открити в базата за разпространение.
Но може ли това да става всеки път? И защо е нужно, след като има подписани договори и всеки трябва да си изпълнява задълженията.
Пишем с извинение пред читателите и с болка тези редове. Много се надяваме да няма повече такива инциденти, макар че досегашната практика силно ни разколебава в това отношение.
Последният подобен случай бе с миналия брой на в. „Приятел” – бр. 52 от 18 юли, петък. Част от тиража, разпространявана от „Табак маркет”, отново не бе доставена в същия ден. Наложиха се отново безкрайни разговори с шефове на печатницата и на фирмата, с низови началници, шофьори, отговорници на павилиони и пр.
Така се губи ценно време, губят се средства, защото вестникът – продаден или не, трябва да се плати на печатницата, бие се по авторитета на издание с 22-годишна история, тъй като аудиторията не е наясно, че друг е виновен за неразбориите. И най-важното – част от вестника не може да достигне до своите читатели и да изиграе определената му роля на информационно средство и на трибуна за изразяване на общественото мнение.
Според някои става въпрос за умишлен саботаж. Всичко е възможно в днешно време, но все пак не ни се иска да мислим в тази посока.
Други ни съветват сами да си докарваме вестника или да съдим разпространителите. По ред технически и финансови причини първото засега не е възможно, а не ни се иска да се стига до второто. Едно, че съдебните процедури са бавни, тромави и – да си кажем истината – не винаги завършват с най-вярното решение, и второ, защото все пак смятаме, че става въпрос за организационни неуредици, които при добра воля и поемане на съответната отговорност от хора и фирми биха могли да се преодолеят.
Все още, въпреки всичко, вярваме, че това е възможно, но написахме горното, за да са наясно многобройните ни читатели с нелепите и неочаквани проблеми, с които трябва да се справяме успоредно с обичайната делнична динамична работа.
Ще полагаме още усилия и ще търсим, ако се налага, съдействието и на други институции и инстанции, за да получават читателите ни своя вестник навреме.


+ There are no comments
Add yours