За боклуците и хората

Отклик

С интерес прочетох статията на г-н Александър Бонев в предишния брой на вестника за празника на Рила. С много от нещата съм съгласна, но искам да кажа нещо по въпроса за боклуците.
С група ученици, членове на Младежкия клуб към дружество „Рилски турист”, отидохме още в събота, на 1 август, за да участваме в подготовката и организирането на празника. Наслагахме големи табелки с надпис „Обичаш ли гората, боклука в торбата”. Около новата и старата хижа, по пътеката и най-вече по цялата поляна край езерото рано сутринта в неделя поставихме чували за отпадъци. Не зная защо г-н Бонев е видял само един чувал, те бяха поне 7-8.
Когато празникът завърши, раздадох на децата ръкавици и те започнаха да събират боклуците и да завързват чувалите. С тази работа се заеха доброволно и с голям ентусиазъм. Оказа се, че боклуците са много и голяма част от тях бяха извън чувалите, което много учудваше децата. Служител от парк „Рила” ни казваше къде има отпадъци в големи количества, за да ги съберем. Бяхме възмутени, когато намерихме едно огнище, грижливо покрито с ламарина, а под нея голям брой бутилки, кутии и други отпадъци от храна, докато чувалът бе само на 3-4 метра…
Когато почистихме целия район, натоварихме всички чували на камиончето, което бе наето от туристическото дружество. Мога категорично да заявя, че след празника на Рила боклукът от целия район около хижата бе събран и свален в Самоков. Естествено, без тежките строителни отпадъци.
На връщане към лифта видяхме, че точно под една от табелките, които поставихме в началото на пътеката, още при хижа „Ястребец” /призоваващи туристите да си събират боклука в торбата/, имаше хвърлени хартийки, но ние вече бяхме свикнали да виждаме отпадъци навсякъде и събрахме и тях.
Но най-голяма беше обидата ни, когато слязохме в Боровец. Трябваше да се приберем с автобуса в 17.30 ч., предназначен за туристите, членове на дружеството. Тъй като се забавихме със събирането и товаренето на отпадъците, а и чакахме дълго време на голяма опашка на лифта, се оказа, че сме закъснели с 15 минути за автобуса. Секретарят на дружеството беше предупредил шофьора, че ние ще се качим последни, след като почистим, и че затова трябва да ни изчака.
Каква беше изненадата ни, когато другите туристи ни посрещнаха враждебно и ни се развикаха много грозно заради закъснението! Когато се опитах да обясня, че сме се забавили, защото учениците са събирали отпадъците, оставени от всички, възрастен господин каза, че щом е казано 17.30, ние трябва в 17.30 да сме там, а друга „туристка” заяви, че ако сме „казали и те щели да събират боклуците, за да свършим по-рано”.
Не зная какви туристи са те, но аз, като един от малкото учители в днешно време, които водят ученици в планината, и като човек, който се опитва да възпитава у децата любов към природата, бях много огорчена. За закъснение от 15 минути бяхме посрещнати едва ли не като престъпници, въпреки чудесната работа, която бяхме свършили. А най-лошото бе, че огорчени бяха и децата.

Диана Карабожилова
учител в ОУ ”Св. св. Кирил и Методий”

Можете да харесате

+ There are no comments

Add yours

*