За етническата толерантност

Този проблем е стар, колкото и светът. Ако започнем дискусия и бъдат огледани всички аспекти, сигурно ще зациклим на много места и много пъти.
Глобализацията помогна този важен проблем да набере скорост. Никога социалното равновесие не е било така застрашено, както днес.
В първобитно-общинния строй, робовладелския и при феодализма нещата са били ясни и процедурата – бърза.
Меч, огън и поробителство са били отговорът за този проблем.
За съжаление, тези методи продължават да се прилагат и в наше време. Примери – колкото щеш, невъзможно е да обхванем всички. Опитвам се да разкажа до каква степен съм толерантен аз самият…
България има два много сериозни проблема за разрешаване – номер едно е ромското и номер две – турското население. Ако някой си мисли, че решаването на проблем номер две е по-лесно от проблем номер едно – жестоко се лъже.
Германия е доказателство за това. Преди 50 години и няколко месеца страната изпита остра нужда от работна ръка. Не от доктори, адвокати, инженери или учители /т. нар. престижни и добре заплатени професии/. Трябваха й обикновени работници.
Липсваха хора в стоманодобивната, въгледобивната, машиностроителната, селскостопанската промишленост. Липсваха хора и в сферите на обслужването, транспорта, строителството и къде ли не още… Все тежки и неатрактивни професии за слабо грамотни, без шанс за успяване и преуспяване. Надойдоха десетки хиляди турски работници – първо сами, след това доведоха и семействата си. Немските власти се показаха толерантни и им дадоха равни права с германците. Разрешиха им да си построят джамии, клубове, да си правят събрания, да вдигат стачки, да участват в демонстрации.
Стига само проявите да се провеждат миролюбиво и да няма отклонения от установения ред.
Никой от немските политици не подозираше какъв таралеж слагат в гащите на Германия!
х х х
50 години по-късно статистиката отчита почти нулева интеграция на турското малцинство в Германия. Междувременно броят на турците в Германия нарасна на 6 млн. Жените с шалвари и на главите с шамии, мъжете с броениците в ръка и корана в джоба на връхната дреха, съхранили всички предписания на исляма в напълно затворено общество… Където няма място за нищо ново, за никакви ценности на Европа.
Просто – “хора с друга култура”, чувам да казват германците. Това определение намирам за връх на етническата им толерантност. И пример за доста високо развитие, специално при тях. Защото те оценяват труда на хората във всички неатрактивни професии. На чистачки, метачи, извозвачите на боклук. На шофьори, търговци, монтьори, фризьорки. Където има обслужване на елементарно човешко ниво, без съмнение – жизнено важно и необходимо.
Анадолските обичаи и ценности си останаха в тях, макар че десетки хиляди турци смениха магаретата с “Мерцедес”, “Порше” или “Ферари”. От магаре – на “Ферари”!
В Германия има вече големи области около Кьолн, в Берлин /квартала Нойкьолн/, Дюселдорф, Манхайм, Бремен, Хамбург, където 70-80 % от населението е турско. Държава в държавата? Джамии, шамии, шалвари, молитвени ритуали и ходжи в Анадола, пардон, в центъра на Европа?
Нека да бъдем толерантни към културата и обичаите на други етноси, народи, религии! Но това да бъде взаимно. Би трябвало!
В корана ясно и просто е казано: Велик е Аллах и Мохамед е неговият пророк. Това е правата вяра, всички останали са неверници!”
Как да приема това? Подтекстът е: “Който не е с мен, той е против мен”.
Как да приема, че на третата генерация турци в Германия нито й се работи, нито пък й се учи?
Че има улици нощем в кв. Нойкьолн в Берлин, където германец или друг европеец не смее да мине?
Че Ердоган задължава германците навсякъде да отварят училища и университети с преподаване само на турски?
Че има стотици хиляди турски жени, които от 50 години живеят в Германия и до ден днешен не знаят и десет думи на немски, камо ли да четат и пишат?
Че мъжете им до ден днешен като глави на семействата еднолично решават съдбата на всеки член на фамилията?
Имаше случай брат да пререже гърлото на сестра си заради това, че е влюбена в германец и иска да свърже живота си с него. Бащата нарежда на най-младия от синовете си да извърши това убийство все още непълнолетен, за да пострада възможно най-малко пред законите на Германия… Както и много други подобни случаи.
х х х
Не искам да се задълбочаваме. Направо е страшно, когато се говори за черния континент, където ислямизацията нахлува преди повече от 1000 години и почти 100 % владее Централна и Северна Африка. Жертва на религиозния ритуал обрязване стават 5-6-годишни – 7-8 млн. деца годишно. Ритуалът се извършва с ръждясало бръснарско ножче от собствената баба или леля на детенцето, защото това е изискване на исляма. Те самите също са минали по този път… От 1000 години там нищо не се е помръднало, както в Африка, така и в провинция Анадола.
От сърце и душа ми се иска да се науча на уважение, на толерантност към другите етноси, към религията ислям, но нещо ме бъзва, щом видя шамия, шалвари, джамия… Явно все още не съм дорасъл.
х х х
Ако преименуваме даден проблем, това не решава проблема. Не зная точно кога ни наложиха името рома, да не споменаваме старото име, щом новото се смята за признак на толерантност.
Човек прави името, не името прави човека, гласеше древната мъдрост…
Този етнос се скита от столетия по света и не пуска никъде корени. Живее от ден за ден и се подчинява единствено на собствените закони. Някои учени смятат, че идва от Индия, други посочват преселение от Египет. Да не забравяме, че преселението на народите е старо, колкото е стар и светът. 20, 30 хил. години – кой може да каже и да докаже със сигурност?
Ромите са музикални, сръчни и талантливи майстори, лесно попиват чужди езици. За две-три години странстване из Европа могат да се научат да приказват добре всичките европейски езици. Стига да искат, могат добре да се образоват, да завършат всякакъв вид висше образование.
Преди промяната на 10 ноември имаха работа по заводи и предприятия, в отдел “Чистота” на всяко населено място, имаха страх и респект пред закон и власт. Повечето деца завършваха осми клас, можеха да четат и да пишат, някои завършиха техникуми, гимназии, университети.
Вероятно бяха на път да се интегрират.
Моят покоен баща беше училищен зъболекар. Дълги години се занимаваше с ремонтирането на зъби при млади и стари. Имаше собствен подход, лични представи и принципи за толерантност, като ги отстояваше твърдо.
Сяда на стола примерно циганче – спретнато, чисто облечено. Татко му прави зъбите и гледа нещо да не пропусне.
Сяда друго, който мирише по-лошо дори от кочина. Татко, без да му мигне окото, го кара да си отвори устата и бързо преглежда горната и долната зъбна редица от метър – метър и половина дистанция. Какво вижда, той само си знае.
“Няма ти нищо”, казва му татко.
“Докторе, тук ме боли, там бе боли, умирам от болки. Не съм спал през цялата нощ…”
Отговорът е: “Свари си лайка. Трябва да поизстине. Търпеливо гледай да пожабуркаш. Час, два, че и повече… Ако не мине, се къпеш, слагаш си чисти дрехи, за да се спре възпалението. Ако пак не мине, се къпеш отново, слагаш си чисти дрехи и идваш да те прегледам, без ред този път”, препоръчва баща ми. И му отваря вратата на кабинета.
Така лекуваше бай Иван циганите едно време. И ако някой от тях е успял да се задържи върху зъболекарския му стол, сигурно има зъби в устата си и до ден днешен…
х х х
Ако днес се налагаше да прави зъби на роми, щеше пак да ги интегрира – така, както си знае, по стария начин.
Този принцип на моркова и тоягата не е лошо да го припомним на общинарите в Самоков, на г-н кмета и на социалните работници, занимаващи се с роми.
Ромите предварително да подпишат добре обмислени декларации, че се задължават да спазват законите, преди да получат помощи. Че ще си пращат дечицата на училище.
Че ще си плащат тока, водата, не ще присвояват дърва и няма да секат гората, няма да демонтират табели по пътищата, метални конструкции, огради, жици, та да ги предават на пунктовете за старо желязо…
Може да прозвучи наивно моето предложение, но и аз искам да дам своя принос за интеграцията на ромите. Съзнавам добре, че от практика до теория има огромна разлика, но имам вяра в силите на г-н кмета, юрист по образование. Припомнете на вашите подчинени, г-н Георгиев, принципа на моркова и тоягата, облечен в демократична форма, и успех!

Александър Кондоферски

Можете да харесате

+ There are no comments

Add yours

*