За Любовта и още нещо – още едно мнение за „В малките часове на опияняващата нощ”

„Любовта, що движи Слънцето и звездите”
Данте Алигиери

Една нова постановка с режисьор Весела Колешанова развълнува почитателите на театъра в града ни. Тя подбира и превежда пиесата на руския автор Валентин Красногоров. Съдържанието е посветено на вечната и непреходна тема в изкуството – Любовта.
Векове след Данте и Шекспир тя продължава да вълнува сърцата и умовете на хората. Дали може да се каже нещо ново? Несъмнено е, щом има други времена и други хора, и в изкуството да има нови послания.
И ето, тръпнейки, седим в залата, а те двамата – Той и Тя, са пред нас. Ярка, смущаваща светлина залива сцената. Тя осмисля нестандартното, необичайно поведение на героите. Инициативата поема Тя. Диалогът е напрегнат, явно не в синхрон с чувствата. Едно тревожно усещане ги крепи в танца им върху тънкия лед на недоверието. Той всеки момент може да се счупи и желанието за общуване като снежинки , стопени още във въздуха – да изчезне. И все пак, и все пак. Може би надеждата винаги оправдава усилията. Светлинните проблясъци са редки, загадъчното и тайното търсят прикритие.
По-различно е в приглушената светлина на хотелската стая. Отпуска се физиката. Той следва стандарта, но Тя е на пост! Страхът се скрива някъде по ъглите. Тя вярва, че и в най-тъмната нощ може да проблесне слънчев лъч. И защо не?
В тези напрегнати мигове отдавна се е включил и зрителят. Той е участник, той е съпричастен ту на едната, ту на другата страна. В залата няма разговори, няма шум, само съпреживяване.
И още нещо! Разбрах защо В. Колешанова е избрала точно тази пиеса и защо представленията са благотворителни. Лично тя е почувствала и съпреживяла драмата на потъналата под вода Мизия, горещо тя желае да събуди у зрителя способността му да съчувства не само на ставащото на сцената, но и в един много по-широк човешки аспект. Защото драмата на двама млади, образовани, честни, но самотни хора, отдавна е абсолютен общочовешки проблем. Това е драмата на съвременния човек, лишен от възможността за общуване, обречен да бъде Сам в безброя.
Тази библейска мисъл осмисля всичко в поведението на двамата герои. Още миг и… всеки по своя път. Но в дъното на всяко човешко сърце винаги има едно зрънце, което чака слънчевия лъч на любовта, за да покълне, за да даде Живот. Това зрънце на Любовта е Висшия Божи дар, който ни е даден, за да оцелеем. Но то не вирее под неонови изкуствени светлини, фалшив е техният блясък. Чудото става само когато го докосне слънчев лъч на истината.
Благодарим на Весела Колешанова и на чудесните млади изпълнители – Теодора Спасова и Петьо Кисов – за светлината, която от сцената те изпратиха към нас, зрителите. Благодарим, съпричастни сме!…

Виолета Кинова