За някои истини…

Наскоро чух и видях по една централна телевизия черногледа оценка за времето на социалистическото развитие на страната ни /както там го наричаха – „комунизма”/.
Не съм историк или политолог, за да давам по-точна и ясна оценка за това време, само ще изложа накратко моето виждане за този период от развитието на Народна република България.
Това е времето след войната – разруха, глад, мизерия, купонна система…
Такива като мен – бедни селски деца, имаха само един избор – да учат. Лека му пръст на баща ни – каза на петте братя и сестри: „Деца, учете, за да не гладувате; аз нямам имот, за да работите тук, на село…”
И ние тръгнахме по своя път. Народната власт ни осигури безплатно обучение, за да завършим полувисше и висше образование. Участвахме активно в изграждането на пътища, заводи и ТКЗС.
Създадохме семейства и свое поколение, което надмина нас по образование. Децата ми имат по две висши степени на образование, а единият вече е и доктор на икономическите науки. Работят тук, в България, и участват активно в създаването на българския брутен вътрешен продукт.
Ако нямаше народна власт, щях да си остана една ратайкиня на село и децата ми – също…
На онези черногледи хора ще кажа, че тази власт даде възможност на бедните селски и работнически семейства да изучат децата си, да си направят къщи и днес с поносима пенсия да доживяват старините си.

Райна Бакрачева