Злато и сребро за самоковци от държавното по ориентиране

Не много отдавна гледах по един от научнопопулярните тв канали филм за селекцията и обучението на най-елитните американски морски пехотинци, известни още като тюлени. След няколко месеца учения и смазващи тренировки от няколкостотин кандидати остават само няколко малки отряда. И накрая, когато са оцелели само най-добрите от най-добрите, вместо да се отдадат на заслужена почивка, започва т. нар. черна седмица на денонощни изпитания за закаляване на тяло, дух и работа в екип. От там съм запомнил, че комбинацията от тъмнина, студ и влага е средата, която най-безмилостно подлага на пълно изтощение и човешката физика, и човешката психика.
Едва ли тогава съм подозирал, че някога и аз напълно доброволно ще попадна в подобна обстановка на студ, влага и пълна тъмнина. Но точно при такива условия в нощта на четвъртък срещу петък миналата седмица започна в Самоков държавното първенство по ориентиране за елитните възрастови групи мъже и жени 20 и 21.
За четирите дни от четвъртък до неделя /4-7 септември/ терените край града ни, по които само преди два месеца се проведе световното младежко първенство по ориентиране, събраха националния елит, за да се излъчат държавните шампиони в дисциплините в този спорт. Успоредно с тях протекоха и надпреварите за няколко купи, което даде възможност на още няколкостотин състезатели от цяла България и от всички възрасти да дойдат в Самоков и да се състезават на наш терен.
На тъмно гората край Боровец изглеждаше още по-гъста, дъждът спираше понякога за малко, а на места се газеше в кал до кръста. Маршрутите се оказаха неочаквано дълги, а при тези условия едва ли някой е обръщал внимание когато освен всичко друго, трябваше да се пресича и реката. В гората за дълго оставахме сами и само понякога някакви далечни светлинки от челниците на други състезатели напомняха, че не сме напълно обречени да си останем там. Със сигурност тазгодишното издание на ежегодното състезание за купа „Ехо“ по нощно ориентиране буквално „ще държи влага“ още доста време на всички, които се престрашиха да застанат на старт.
На следващия ден природата сякаш се смили и за спринта в петък следобед не валя. Спринтът се проведе в самия град, в района на спортната зала, кв. „Самоково” и Спорното училище. На старта и финала даже се събра и малко публика, а по кафенетата в „Самоково” за профучаващите покрай тях състезатели хората си говореха, че „това е ориентиране“. Това беше и надпреварата за самоковската купа „Рила“, която за първи път беше в дисциплината спринт и за първи път се състоя в самия град.
Мястото за класическата дълга дистанция и първият ден от надпреварата за купа „Сивен“ беше триъгълникът, заключен между северните склонове на рида Ръждавица от юг, м. Гумното от североизток и долното течение на Урдина река от северозапад – изключително техничен и физически изтощителен за преодоляване терен от смесен тип, включващ множество стръмни изкачвания и спускания предимно в трудно проходима иглолистна гора, доста заблатени местности, каменни и скални полета, малко открити територии, множество вади и потоци и четири големи реки. И всичко това на сравнително голяма надморска височина от около средно 1700 м. Гората беше пропита с влага, а мъглата се редуваше с пориви дъжд.

На фона на всичко това маршрутите бяха наистина дълги, изискваха повишено комбинативно мислене и максимална концентрация от първия до последния момент, перфектно приспособяване към бързо променяща се среда и нечовешка физическа издръжливост. Преодоляването на ключовите отсечки позволяваше избор на различни варианти – поредното доказателство, че победата в този спорт се изковава с мисъл и стратегия, и чак тогава идва бягането.
В неделя беше някак си неочаквано сухо и даже на моменти и слънчево за щафетите край Железница в Плана планина. Безбройните микроформи на релефа бяха в основата на съдийския замисъл за построяване на маршрутите, а най-лесното, което можеше да направи човек в тази гора е… да се загуби. Преодоляването на трасетата беше възможно само с правилно определяне и следване на вярната посока по изключително неравен и на места доста стръмен терен.
И за да теглим чертата след успешното преодоляването на толкова различни местности и разнообразни маршрути при бързо променящи се метеорологични условия, самоковци се прибрахме с два медала – сребърен за Даниела Жаркова от нощното състезание и златен за Петя Стойчева (Ж16) от спринта.
В историята на самоковския клуб „Соколец“ ще останат и 6-ото място на Христо Николов (М12) в дългата дистанция, Иван Николов (М14) – 11-и на нощно и в спринта, Николай Велков (М18) – 9-ти на нощно, Боян Софин (М20) – 4-и на нощно и 6-и в дългата дистанция с феноменално време от 1:30:12 ч. по 12-километровия маршрут. Ветераните Христо Манов и Петър Бранков ще запомнят спринта съответно с 5-то и 6-то място в М40 и М35.
Организаторите специално благодариха на всички приятели на ориентирането от Самоков, както и на младите състезатели от местния клуб по биатлон, които помогнаха за опазването на контролните точки на спринта в града, както и на тези от тях, които се престрашиха и направиха първите си стъпки в този спорт на местен терен.
На награждаването в Туристическата градина в събота вечерта се събраха доста от „оцелелите“ състезатели след първите три дни, а церемонията беше уважена от заместник-кметовете Радослав Стойчев и Васил Сайменов. В комплексното отборно класиране за купа „Рила“ победи русенският клуб „Компас Крос“, второто място остана за „Узана“ – Габрово, а на трето се нареди „Дрийм тим“ – София.
Не на последно място по важност е, че тези четири дни бяха поредният огромен успех за самоковеца Петър Доганов. След впечатляващо представяне като технически ръководител на световното първенство само преди два месеца Пепи (заедно с Тодор Педев) отново бяха технически ръководители и контролни съдии. Те успяха да извлекат максимума от толкова различни терени и предложиха условия за оспорвано състезание и несравними емоции за всички участници.
Сега, когато еуфорията от състезанията отминава, е трудно да завършим оптимистично, когато липсата на средства поставя под въпрос както каквито и да е следващи участия, така и пълноценната подготовка за тях. Единствено фактът, че тези стартове бяха на наш терен, позволи на шепата хора – състезатели по ориентиране в Самоков, да се включим в надпреварата. Всякакви други по-далечни пътувания щяха да са непосилни за отдавна похарчения и доста изтънял бюджет на нашия клуб.
И докато този спорт напълно незабелязано направи поредната финансова инжекция в местния бизнес, довеждайки отново няколкостотин човека от цяла България за дълъг уикенд в Самоков и край града, ние отдавна компенсираме липсата на пари в клубната касичка с лични средства. Трудно е да се обясни защо го правим за хора, които предпочетоха да прекарат почивните дни на сухо, топло и пред телевизора.
Ами… защото така избираме да го правим. Защото не искаме едно толкова универсално умение за ориентиране и оцеляване в непознатото, както и за работа с карта и компас, да изчезва в този град, в който (по мнението на най-добрите в този спорт у нас) разполагаме с най-голямото разнообразие от напълно различни и най-добри терени за практикуването му в България. Благодарение на световното първенство за младежи всички терени около Самоков вече са картирани, а всички стари карти са напълно обновени. Но това е много малка стъпка във вярната посока и все пак достатъчна, за да се започне от някъде.
Остава да се продължи и с целенасочена политика на местно ниво за развитието на спорт, за който Самоков природно е предопределен. Нужно е приоритет на тази политика да е формирането на определени навици у младите, в които физическото усилие и механичното възпроизвеждане на заучени движения отстъпват на интелектуалното предизвикателство. Политика, която цели изграждането не непрекъснато мислещ човек (без значение състезател или не), който се движи с увереност в непознатото, което всъщност е ориентирането.
А има ли някое друго по-полезно общочовешко умение от това да се справяш с увереност с непознатото, каквото и да е то!?

Христо Манов
Снимки: Петър Бранков и Христо Манов