Иван Янков, диригент на хор „Рилска песен”: „Пъпката разцъфна в цвете и ни кара да мечтаем“

– Г-н Янков, хор „Рилска песен” отпразнува вековния си юбилей с голям концерт в читалище-паметник „Отец Паисий” през ноември…
– Отзивите за този концерт са отлични, включително от мои колеги, които специално бяха дошли от София. Знаете, че започнахме преди четири години почти от нищо. Но сега вече можем да споделим, както някога казваха, че преизпълнихме плана.
Разбира се, лично аз като музикант и ръководител на състава, имам забележки, виждам неща, над които трябва да работим. Това е естествено, нищо не става веднага. Направи ми впечатление обаче с какво самочувствие хористите излязоха на сцената и пяха. И поведение, лице, стойка, глава, поглед – всичко, което се борехме да постигнем, според мен бе изпълнено.
– А сега накъде?
– Искаме Самоков да се превърне в културен център в областта на пеенето. Контактите ни с хоровете от Благоевград и Дупница стават все по-здрави и приятелски. Породи се благородна конкуренция в изкуството. Те се радват на нашия успех, ние на техния, помагаме си. Разбира се, човек трудно може да реши докъде стигат възможностите, но аз поне се убедих, че от самоковци може да се очакват много.
– Вече имате и вокална студия…
– В тази малка вокална студия подготвяме по-младите певци и певици. Появиха се имена като Румяна Костадинова и Аглика Крушовенска, които за кратко време постигнаха изключителен успех – в пеенето, интерпретацията, в поведение на сцената. И аз от сърце се радвам, че те ще застанат начело на бъдещите наши млади попълнения. Една от нашите солистки – Костадинова, започва обучение в Музикалната академия в София. Ще продължи контакта с хора и ще разчитаме на нейния глас.
– А ще обогатявате ли репертоара си?
– Пред нас има много перспективи, които зависят обаче от качеството, с което ще наситим репертоарната си политика. Трябва да бъдем конкурентноспособни с хубавите неща от класиката – българска и световна, от народното творчество. Всичко трябва да звучи точно, вярно. Иска ми се като отидем в даден град да изнасяме концерт, да крачим гордо по улиците и да казваме – ние сме хор „Рилска песен”!
– Не гледате ли вече и към чужбина?
– Едното око вече е хвърлено към Европа, където бих искал да премерим сили с други състави. Каквото зависи от нас, ще го направим, и съм сигурен, че ще се представим успешно. Но сега ми се иска да поздравя колегите с успеха на големия концерт и с честването на Коледа на 16 декември. Да им пожелая здраве и много желание след кратка почивка от януари отново да започнем интензивна подготовка. За да може гражданите на Самоков да се гордеят, че имат такъв хор.
Знаете ли – на другия ден след концерта отново имаше хора, които ме чакаха в залата, готови да пеят. По-голямо щастие от това за един диригент няма!
– Как все пак успяхте само за три-четири години да съживите хора, след като цяло десетилетие не бе развивал дейност?
– Не съм се и съмнявал в успеха. Тук намерих хора, с които говорехме на един музикален език. Два пъти седмично те отделяха от личното си време и идваха да пеят. Студено, топло – няма значение… Най-много поздравления обаче като че ли заслужава ръководството на читалището, което полагаше всички грижи за нас. Благодарение на това и на съдействието на Общината успяваме. Малко диригенти в България биха се похвалили, че имат такава подкрепа, каквато аз получих! И пъпката разцъфтя в роза…
– Кой още има принос за възкръсването, да го наречем, на хор „Рилска песен”?
– Борис Стрински. С него се познаваме отдавна. При случайна среща на фестивал в Пловдив преди години, където той участваше с хора на туристите-ветерани, разбрах, че представителен хор в Самоков не съществува. Една от причините била, че няма ръководител. Направихме връзка с ръководството на читалището. Възстановяването на хора стана не само възможно, но и наложително и примамливо, тъй като предстоеше скоро, през 2014 г., да се чества 100-годишнината от неговото основаване.
– С какви чувства изпращате сега отиващата си 2014 година?
– По-добре не съм бил години наред! Не доволен, а щастлив съм, че успях да постигна всичко това с хор „Рилска песен”! Но мечтите ми играят напред и като някаква пътеводна звезда ме карат да вървя все по-бързо нататък, към нови успехи на хора.
С колегите си очакваме участия в турнета, фестивали, конкурси. Вече имаме покана, която трябва да обмислим. Искрено се надявам, че всички, които протягаха ръка на нашия хор през тези четири години, ще продължат да бъдат наши приятели, ще следят развитието ни и ще се гордеят с нас.