Икона на освободителната ни борба

Всяка история има своите велики личности, посветили живота си за свободата на своя народ и родина. Васил Левски е Апостолът на българската свобода, български революционер, идеолог и организатор на българската революция, национален герой.
Роден е на 18 юли 1837 г. в Карлово, в семейството на Иван Кунчев Иванов и Гина Василева Караиванова. На 14-годишна възраст, след смъртта на баща му, започва да учи абаджилък. От 1855 г. е послушник при вуйчо си Василий в Хилендарския манастир. В 1858 г. приема монашеството и името Игнатий в Сопотския манастир, а през 1859 г. е йеродякон в църквата „Света Богородица” в Карлово.
Революционната дейност на Левски започва през 1862 г., когато заминава за Сърбия и взема участие в Първата българска легия на Раковски в Белград. Там той се запознава с бунтовните среди на българската емиграция. Там получава и името Левски. Под силното влияние на Раковски възприема идеята за организиране на чети, чрез които да се вдигне народа на въстание. През 1866 г. се движи в средите на Хаджи Димитър и Стефан Караджа, а през 1867 г. вече е знаменосец в четата на Панайот Хитов и заедно с нея постъпва във Втората българска легия.
След разтурянето й за пръв път в писмо до Панайот Хитов Левски изразява мнение, че трябва предварителна подготовка на народа за участие в освободителното дело. Той пише, че е решил да извърши нещо голямо в полза на отечеството „в което ако спечеля, печеля за цял народ, ако загубя, губя само мене си”.
До края на 1871 г. Левски успява да създаде гъста мрежа от революционни комитети, обединени в цялостна вътрешна революционна организация със столица Ловеч, а комитетът в този град е обявен за БРЦК /Български революционен централен комитет/. Селските и градските частни комитети в революционната организация обединяват в себе си представители на всички социални групи в българското общество.
Левски единствен стига до прозрението, че в подготовката трябва да бъдат привлечени и чорбаджиите.
Той решава да раздели страната на революционни окръзи. Всеки окръжен център трябва да ръководи местните революционни комитети в окръга. Организирането на окръзи в цялата страна е осуетено от сътресенията, които настъпват в БРЦК през 1872, 1873 г. и водят до смъртта на Апостола на свободата. Левски е заловен и осъден на смърт чрез обесване. Пред съда той се държи изключително твърдо и не издава никакви подробности около организацията, като поема цялата отговорност за дейността върху себе си.
Левски е единствен – дързък, решителен, целеустремен. Той е загрижен за България, влюбен в България, напълно отдаден на отечеството. Отдава живота си не в писмени свидетелства, а в дела, силите си хвърля в изработване на съвършени планове за освобождение.
Левски е националният обединител, когото България не е познавала до тогава. Той притежава остър ум, има ясни цели. Действа като съхранител на българското самосъзнание и общество, обединява народа. Притежава изключително чиста душа. Всички свои усилия насочва, за да оправдае мечтите на народа, води го към осъществяване на неговите цели. Отдава себе си изцяло, подарява на освободителното дело душата и мислите си. Левски успява да предвиди почти всяка ситуация, да се измъква от различни капани. Непрестанно бяга, крие се, дегизира се. Той понася негативите на целия народ с цел да ги премахне. Той е прагматичен, трезвомислещ и предлага решения, каквито националната ни борба не познава до този момент.
„Ние трябва да сме във времето, ако искаме времето да бъде в нас” – като личност и дело Апостола на свободата синтезира най-ярките черти на времето, висшите нравствени добродетели на епохата. Името му е синоним на безкористна служба на народа, на жертвеност и себеотрицание. Той е икона на освободителната борба.
Във всяко българско сърце живее споменът за него – Апостола, неуловимия Дякон, мъжа с най-чиста душа!