Инж. Петър Георгиев – бялата лястовица на Самоков

Не минаваше ден, особено през декември на току-що отминалата година, в който някой да не спомене името му с благодарност, с добри думи. В последните декемврийски дни пък неколцина го оприличиха с бяла лястовица – която рядко се среща, но затова пък носи надежда и помощ на нуждаещия се. Именно той, инж. Петър Георгиев, като че ли заслужава прословутата бяла лястовица на популярното телевизионно предаване „Господари на ефира”.
Срещаме се с него в самото навечерие на Бъдни вечер – на 23 декември. Заводът почти е празен. От двете страни на голямото директорско бюро на „Самел-90” АД неизброим брой листа, папки, вестници са в очакване. Обичайната загриженост по лицето на дългогодишния инженер и ръководител я няма. Ведър е, усмихнат. Изненадата продължава – свикнала съм и обикновени хора, и собственици на фирми все да се оплакват от трудности, затова слушам думите му и… не вярвам на ушите си:

– Разделяме се с една много добра година за „Самел 90“. След толкова години на съзидание, това е най-добрата година за нашата фирма. Успяхме да повишим производствените резултати и да се наложим в определени области на международното поле. „Самел“ е известна фирма вече в доста краища по света. Постигнахме го благодарение на факта, че успяхме да запазим опитните хора, специалистите. През годините бавно и упорито преследваме нашите цели. Резултатите получавахме по-бавно, но затова пък са по-трайни. Колко други гледаха и искаха веднага бързо да печелят. Но и бързо фалираха. Примери колкото щеш… Време е българинът да разбере, че няма кой да ни помогне, да ни оправи… Колкото по-бързо всички осъзнаем това, толкова по-скоро ще се оправи и държавата ни.
– Често Ви се налага да пътувате в чужбина, а и да посрещате гости от партньорски фирми в завода. Какъв е ефектът от тези срещи?
– През всичките години съм се стремял да мисля и като цяло да мислим с моите колеги в каква област да се насочим, за да имаме бъдеще – не може да се лежи на стари лаври и да се чака… Знаете, че „Самел-90” е завод за специална електроника и поръчките не са толкова много, да не кажа, че за България са почти нулеви. Без чужбина сме за никъде. Абсолютно експортна ориентация има фирмата ни. В България, ако повече са като нас – да гледат да докарат пари тук, а не да са на държавна хранилка, положението щеше да е съвсем друго. 85 % е износът ни, и то в най-различни точки по света. Това е най-правилният път.
– Все се питам как успявате с екипа си вече толкова години – над четвърт век, да издържате на несигурността и хаоса в икономиката ни и то при цялата сложна ситуация в страната и в международен план?
– И аз се чудя. 50 милиона задължения имахме, като поехме фирмата, и 1500 човека, а нула поръчки. През 1990 година с това започнахме, а сега къде сме, виждате.
Предполагам, че това се дължи на факта, че продължаваме да обикаляме, да търсим пазари, клиенти. Както и на това, че се стремим и в срок и качествено да изпълняваме направените поръчки. Не е шега да се гарантира сигурността на изделията ни. Да накараш хората да ти повярват. Защото от нашата работа зависи не друго, а животът им. И това са не кои да са, а ВИП персони, министри… Защото изделията ни са и там, където се водят реални военни действия. Нещата са много сериозни… За всичко това разчитам на моя екип. А да се запази този екип не беше никак лесно. Може би това е и най-трудното – да работиш с някого и той да ти вярва, да си вярвате един на друг. Един човек не е в състояние сам да постигне каквото и да било… Ние успяхме да запазим колектива. И така успяваме във всичко.
– Отново зарадвахте с парична премия по случай празниците пенсионерите, бивши служители и работници в предприятието. Кой даде идеята и как успявате да отделяте средства при тази трудна социално-икономическа обстановка?
– Пределно ясно е за идеята, нали… Всички хора, които са минали през тази велика за Самоков фирма, са оставили частица от себе си и заслужават поне това, което направихме. Колкото и скромно да е. От Великден започнахме с тази инициатива, продължаваме и сега. Винаги съм казвал и съм убеден в това – не бива човек да мисли само за себе си, а и за заобикалящите го. Дори не паричната стойност е от значение, а това, че сме се сетили за тях, че сме ги почели, че не сме ги забравили, има по-голяма стойност. Винаги може да се намери начин да се помогне. Това ми е веруюто – да помагам на хората.
– Заводът е основен спонсор от години на баскетболния клуб. Поддържате и хотел-ресторанти, рибарник, земеделско стопанство; самият вие сте и общински съветник, и ръководител на сдружение. Как изобщо успявате да носите не две, а толкова много дини под една мишница?
– Забравихте за газификацията. Самоков може да се гордее, че е един от малкото градове, който изцяло е газифициран. И всичко това го направихме с наши средства… Да поддържаш една такава система в Самоков, Боровец, дай Боже и селата да газифицираме, не е лесно – денонощно си нащрек, сили, средства отнема… Не аз, а специалисти са изчислили, че инвестицията в тази система се връща след 10-15 години… А и друго, ефектът е и в екологията – запазват се горите. Нали помните – улиците кръстосваха каруци, та и камиони с дърва. Сега това е по-рядко срещано.
Горд съм и с осветлението. Наскоро на посещение при нас беше кметица на друг, доста по-голям град от Самоков. Като видя привечер нашия, направо ахна. Сега водим преговори с нея. Колцина са така осветените градове в България?! Само от осветлението Общината като цяло ще икономисва 380-400 хиляди лева годишно…
– Колко час сън Ви се събират? Струва ли си човек да хвърля толкова много усилия? Какво Ви дават и какво ви отнемат всички тези задължения?
– Сън – по 3-4 часа ми се събират… Отнема ми времето – от 7.30 до 19.30 ч. съм тук, ако има гости на завода – и до по-късно, до 10-11 ч. вечерта. Почти всяка седмица – чуждестранни гости, български, участници в асоциацията на военнопромишления комплекс, в газовото дружество и в асоциацията му, от федерацията по баскетбол… Три-четири хиляди деца минаха досега през баскетбола. Как да ги оставя! На толкова много деца съм осмислил живота, дал съм им правилен път, вдъхновил съм ги… Това ме крепи. Дава ми морално удовлетворение всичко, което правя.
– Кое все пак Ви държи, за да не махнете с ръка и да кажете: „Стига толкова, направих каквото можах, нека и други се потрудят…”?
– Сигурно ще дойде и това време, но сега засега сърце не ми дава. Много пъти ми е идвало да сложа кръст на всичко това, но съм сигурен, че тогава ще съм като болен. Аз съм си такъв, искам и работя, защото нося отговорност за всичко и всички, с които съм свързал живота си – екип в завода, деца, баскетбол, газификация…
– Ръководител сте и на гражданско сдружение. През изминалите години сте се старал да бъдете не само стопански ръководител, но и общественик…
– Преди години на посещение тук бяха двама братя – евреи. Проведе се среща с тогаващия кмет на Самоков и всички директори на предприятията (тогава бяха много повече функциониращите заводи в града ни). Думите им помня и досега: „Вие не знаете каква благодат имате тук. Ако ние имахме това богатство – природа, климат, води, минерален извор, всичко това от Рила до язовира – щяхме да направим цветуща градина!…” Така е, всичко си имаме, но… Ако всеки милееше за общото, градът ни, общината щяха да са други…
А сега какво е? В съвета повечето хора май са дошли само заради собствения си интерес. Не мислят за благото на гражданите, на града, на общината като цяло.
Ако местната власт върви ръка за ръка с икономиката, с хората, които са доказали, че могат да постигнат нещо в този град, има възможност да се направят невероятни неща. Сам човек, без добър екип, почти нищо не е в състояние да направи. Екипност трябва. Свръх човек да си, сам не можеш да се оправиш. Срещите, обсъжданията с хора, знаещи и можещи, създаването на работещ екип – може би това все още не достига на общинското ни управление. Екип, в който всеки може да изложи идеите си, да помага, да търси, да предлага. В името на доброто на съгражданите си, на развитието на Самоков и района.
– Кое пречи, та България е на това дередже?
– Политиката е най-мръсното нещо. Политиката и партиите пречат на бизнеса. И не само на него. На образование, на здравеопазване и на какво ли не друго. Всеки, като дойде на власт, сменя всичко от горе, та до чистачката. Нарежда своите хора. Как да се върви напред при това положение!? Нали като започнеш нещо, направиш инвестиция, този след теб трябва да продължи, за да има развитие. Какво правим тук? Всеки започва от нулата, сякаш от него започва светът.
– Така е май от много години…
– В съвета, а и в държавата – делят непрекъснато хората. Помня началото – колко доноси се пишеха, колко проверки… Едни ме обвиняваха, че съм червен, други – че съм син. Не се гледа кой какво може, а се съди за хората по това от коя партия са. Затова се тъпче на едно място от години! Опитвам се като съветник да накарам колегите да мислят, да не гледат само дали дадено предложение устройва личния или партийния им интерес. Не става. Ето, на събирането ни в Боровец за Коледа не дойде нито един съветник от ГЕРБ! Защо? На последната сесия пък всички от БСП подкрепиха оставането в дружеството за т. нар. Супер Боровец и хвърлянето пари нахалос, макар че виждат накъде вървят нещата – нови пари се заравят там /чест прави на Силвия Стойчева, че се въздържа/. Напук едни на други сякаш го правят…
Вместо веднъж завинаги да приключим с тази локализация „Рила“, да не внасяме повече пари – толкова много загубихме, а петима досега спечелиха милиони от нашата земя. И сега нашите не го проумяват и пак гласуват партийно. Мислете бе, хора!
– Не само партиите, може би и самото общество, хората трябва да са други?
– Пак се връщам на обществеността – по-различни са хората тук и не знам как може да се промени това. Нищо добро не очакват града и общината, ако не се променим. Безразлични сме към безчинствата по улиците, към незаконната сеч на горите, към кражбите, към нанасянето на вреди и щети на всяко добро нещо, което е направено. А безразличието убива всичко! Всеки чака някой друг да свърши работата. А всъщност всички сме в този кюп и ако всички си подадем ръка, съм сигурен, че градът ни би имал съвсем друг облик.

Вярвам в това и съм убедена, че не само инж. Петър Георгиев смята така. Най-доброто е, че имаме примера, виждаме осъществени мислите, желанията, намеренията. Трудно е, но ето, че това ръководство, екип и колектив на завода доказват, че възможности за реализация, въпреки всичко, има, стига да ги потърсиш и да работиш със сърце и разум за това.

Разговора води: Надка Вардарова