Лаго, особено в началната си част, бе почистен в последните години може би като никога. Писа се вече много по този въпрос. Приятно е човек да излиза сега там на разходка или на излет.
В горната част на парка обаче има по-голяма нужда от човешка намеса. Мостчетата, които бяха направени преди време, са с изпочупени перила, макар че това може да се сметне от някои за „бял кахър”.
По-важното е, че има един невралгичен участък /малко над мястото, където водопроводът и газопроводът пресичат речното корито/, който често се наводнява пролетно време от Искъра. Прииждат буйни води от дъждовете и топенето на снега и заливат пътеката. Така преминаването по-нататък става невъзможно освен ако не се събуеш бос…
И сега водата на това място е „на кантар” – малко да си повиши нивото и прелива на пътеката. Така не само се затруднява придвижването, но и постоянно се ерозира брегът. Ако така продължава, скоро там няма да има откъде да се мине.
Наложително е на това ниско място през лятото, когато водата намалее, да се направят сантрачи и може би малка дига. Те ще укрепят брега и ще направят достъпа до тази красива местност и над нея удобен за млади и стари.
Ентусиасти-доброволци постоянно майсторят в Лаго пейки, мостчета, къщички, масички, навеси – Бог да ги възнагради, но в случая трябват малко повече материали, работна сила и техническо ръководство.
Дано Горското и Общината откликнат на това наше предложение – ще направят едно добро дело за многобройните почитатели на традиционния ни хубав крайградски парк.
Група жени, постоянни посетителки на Лаго

+ There are no comments
Add yours