Истината трябва да възтържествува

Преди 214 години в кондиката на Хилендарския манастир в Света гора с дата 3 юли 1798 г. е записано: “Да се знае какво се яви у манастиро дяк Марко та си стори абер от Самоков какво се представи хаджи Паисий йеромонах Хилендарски и не се поврати вече на Света гора, а са го копале во гробе отца поп Никола на харно место. Бог да го прости три пати рекоа тука.”

Преданието,че Паисий е починал тук и е погребан в гробищата на църквата “Св. Никола”, е достигнало до наши дни.

Монасите, чиито земен път е свършвал в Света гора, са били погребвани по древен обичай. Смъртникът гол е увиван в мантия и е слаган в гроба без ковчег. Три години след погребението гробът се е развалял, изваждали са костите, измивали са ги и са ги слагали в костницата. На черепа са отбелязвали името на покойника, датата на неговата смърт и ако е известно, родното му място. Ще повторя – ако е известно, защото кандидатът за монах, когато се е явявал пред игумена на манастира и подробно е разказвал своята автобиография, както и какви са били подбудите, които са го накарали да отиде в манастира, игуменът е бил длъжен да пази казаното в тайна. Обратното се е смятало за смъртен грях.

Човек не може да избере кога и къде да се роди и не знае кога и къде смъртта ще дойде при него. При отец Паисий тя идва в родното му място. Ние не можем да си обясним има ли намеса тук съдбата, но можем да твърдим онова, което хиляди хора са изпитвали и изпитват, че нещо все ги тегли към мястото, откъдето е започнало тяхното начало.

Сега, когато се навършват 250 години от написване на “История славянобългарска”, ние тук, в Самоков, поставяме паметна плоча на лобното място, където са тленните останки на хилендарския монах, пръв ударил камбаната, да събуди от робски сън българския народ.

И макар че дълги години гробът му беше в забвение, ние сме първите, които ще продължат традицията на нашите предци от Възраждането до 40-те години на миналия век и ще се поклонят и докоснат пръстта, където са тленните останки на преподобни Паисий. Целият български народ трябва да се поклони на това място, защото Паисий възкреси този народ, за да го има и днес. А всички ние все още сме му длъжници.

Ако перифразираме думите му “О, неразумни и юроде, поради что се срамиш да се наречеш болгарин”, то днес ще прозвучат така: “О, неразумни и юроде, защо подмени родното ми място, защо ми приписваш чуждо монашеско погребение, далеч от мястото, където съм намерил смъртта си и защо ми отне 25 години от живота? До кога ще заблуждаваш българския народ?”

Историята трябва да поправи тези грешки. В демократичния път, по който е поела България, това вече е възможно. Истината трябва да възтържествува!

Поклон!

Иван Ненов

/слово при откриването на паметника на Паисий край църквата “Св. Никола”/