И самоковец има скромен принос за успехите на руските скиори

Една българска поговорка гласи: „Ако си направил хубава работа и не си получил похвала, това можеш без стеснение и самичък да направиш”. Ето това желая да направя пред нашите съграждани.
В момента се провежда зимната олимпиада в руския град Сочи. В програмата са включени и алпийските ски дисциплини, и различните разновидности на дисциплини в дългите бягания.
Редовно следя състезанията по тези дисциплини и се радвам на значителните успехи, които постигат руските скиори. И ето тук искам да вмъкна нещо хубаво, което съм направил за развитието на техниката и методиката на обучение и тренировка на руските скиори в средата на миналия век /1948-1952 г./. Това бяха годините на моите най-големи успехи в учението и спорта.
Бях многократен шампион на България, балкански шампион, участник в зимните олимпийски игри в Сент Мориц – Швейцария, където се представих успешно. Вместо да се изкачвам по спортната стълбичка обаче правителството реши да стана студент в Московския институт за физическа култура. Тази задача безропотно приех. Почувствах голямата отговорност, която стоеше пред мен.
Когато зав. катедрата по ски в Московския институт доц. М. А. Аграновски прочете моята биография, без колебание ме взе под ръка и ме отведе при директора на института. И той, след като се запозна с биографията ми, прие предложението на зав. катедрата да бъда назначен за преподавател на хонорар със задачата да обучавам студентите на новата за тях дисциплина слалом. Като гръм от ясно небе се стовари тази задача върху мен, но поласкан от доверието, което ми се оказа, с удоволствие я приех.
От този момент в продължение на 4 години ежедневно по 6 часа се явявах пред моите колеги като преподавател. Владеех много добре техниката и методиката на слалома и с всеки изминал ден обогатявах знанията и уменията на студентите. Групата наброяваше 25 души – мъже и жени. Те бяха активни състезатели по дълго бягане. Някои от тях имаха големи успехи в бягането, въпреки че самата техника прилагаха с много грешки. Наложи се да ги подпомогна. Сред тях бяха Виктор Баранов, член на сборния отбор на Съветския съюз, и други известни състезатели по ски бягане. Те започнаха да изучават алпийската ски техника от „А и Б”. Беше много интересно как се подготвяха за слалома.
Успоредно с преподаването постоянно полагах грижи за възпитаването у тях на специфични качества за алпиеца: смелост, ловкост, съобразителност. В двора на института – южната част, заедно със студентите построихме трасе и поставихме уреди за практикуването на имитационни упражнения, а в околностите на село край Москва, където зимно време се провеждаха нашите лагер-сборове, построихме с подръчни материали няколко ски скочища.
На тях през зимата се упражняваха скачачите, включително и за придобиването на смелост. Успоредно на учебната площадка, където се обучаваха студентите, аз нареждах къси слаломни трасета, по които се спусках с оптимална скорост. Студентите ме наблюдаваха в захлас, а аз им казвах: „Ето как ще изглеждате след две-три години”.
Така поддържах спортната си форма на слаломист. През 1951 г. по искане на Висшия комитет по физкултура и спорт в България бях включен в националния отбор за участие в поредната зимна универсиада, която се проведе в Румъния. Представих се отлично, като завоювах сребърен медал – сред световния студентски елит българинът Димитър Дражев зае второ място. През следващата година отново се наложи да участвам в националния отбор и този път се представих много добре. Заех 39-о място сред най-добрите скиори на света.
Когато се завръщах от тези състезания в Москва, институтската общественост и моите ученици с усмивка ме посрещаха и ми се радваха. Успехите ми на такива крупни състезания се отразяваха положително и на успеха на моите студенти слаломисти.
През третата и четвъртата година на обучението успехите на всички участници в групата значително нараснаха и някои от тези състезатели сериозно оспорваха първото място в контролните състезания, каквито провеждахме в края на всяка тренировка.
Повиши се значително и самочувствието на студентите. Освен мен, от получените резултати много доволни бяха и ректорът на института, председателят на спортната организация „Буревестник”, Спортният комитет, които ежегодно в края на учебната година ме награждаваха със специални грамоти.
Тези документи съхранявам и сега като истински реликви. През миналата година най-добре запазените грамоти подарих на Руския клуб в Самоков и те бяха изложени на видно място в клуба. Какво по-голямо удовлетворение за мен!
Тук ми се иска да съобщя и за една моя най-голяма изненада. През 2004 г. най-случайно в сладкарница в Москва се срещнахме с Юри Преображенски, някогашният най-добър слаломист от моята някогашна студентска група в института. И двамата се зарадвахме много на тази наша среща. Той ми каза: „Дмитрий Василиевич, не мога да проумея как в многократните състезания, в които участвахте с най-добрите слаломисти на Съветския съюз, вие непрестанно бяхте победител. А това бяха бившите шампиони на Съветския съюз Дмитрий Ростовцев, Владимир Преображенски, Александър Филатов, Гава от Грузия и много други. Въпреки усилията на треньорите да внушат на своите състезатели да победят българина, това не се случи.”
Спомням си ласкавата усмивка на з. м. с. Хоменкова, която след всяко състезание най-учтиво ме поздравяваше. Благодаря й!
Преди раздялата моят студент Юри Преображенски сподели, че е… консултант на президента на Русия Владимир Путин по алпийската ски техника. Прегърнах го и му пожелах успех.
Какво стана с моите ученици? На края на учебната 1952 г. всички бяха разпределени в центрове със спортни школи и отбори в Русия, за да организират повсеместно разпространението на знанията и уменията, които бяха усвоили от българина…
Семената бяха хвърлени на благодатна почва. И резултатите не закъсняха.
На спортистите на Руската федерация, които участват в зимните олимпийски игри в Сочи, желая големи успехи!

Проф. д-р Димитър Дражев