И самоковци изкачиха Черни връх

В неделя, на 31 август, рано сутринта цял автобус с туристи от Самоков потеглихме за Витоша. На този ден преди 119 години, в далечната 1895 г., Щастливеца Алеко Константинов повежда организирано около 300 софиянци да изкачат Черни връх.
От тогава последната неделя на август се празнува като Ден на организирания туризъм в България, а на хижа „Алеко” се събират туристи не само от столицата, а и от цялата страна и поемат към върха.
И тази година тук се срещнахме с туристи от Габрово, Шумен, Кюстендил, Перник и от къде ли не, изкачващи се по стръмните криволичещи пътеки.
На самия връх към 11-12 ч. се беше събрало такова множество от хора, младежи и по-възрастни, дори и дечица – утрешни туристи, че ти идва да цитираш думите на Алеко: „…С българина не се шегувай, не го дразни – иди сега, че спирай буйния стремеж на младия български турист.”

Както всяка година, на импровизирана сцена под скалите туристическият хор „Планинарска песен” откри тържеството. Тук се изявиха и нашите певици от Клисура Венета Чучукова и Зорка Дечева, които изпълниха звучна народна песен. А от мястото, където се беше разположила нашата група, под опънатото върху скалата знаме на дружество „Рилски турист”, запяхме песента за Мальовица, подета от Венета Върбева.
На тържеството бяха наградени с палатки, раници и други туристически пособия покорителите на 10-те планински върха.
От няколко години на този ден се провежда и скален маратон. Повече от 200 души в различни възрастови групи /до 20, 40, 60 и над 60 г./ потеглят от НДК в София и бегом или на бърз ход, всеки според възможностите си, достигат целта – Черни връх. Първенците в тази надпревара бяха наградени на сцената пред хижа „Алеко”. На тази сцена и хор „Планинарска песен”, в пълен състав, изнесе цял концерт от популярни и обичани туристически песни, които слушателите бурно аплодираха, а и сами подемаха.
Тези от нас, които не можеха да се изкачат до върха, посетиха паметника на бившия дългогодишен министър на външните работи и активен турист Иван Башев, намерил смъртта си близо до хижата при снежна буря през 1971 г. После се поразходиха из малинажа и вкусиха от сочния плод, а други, изкачили се по-нагоре – до клека, похапнаха и боровинки.
На връщане се отбихме в Драгалевския манастир, за да посетим църквата и да запалим свещи.
След чудесно прекарания ден в планината, където някои от нас се убедиха, че „От Витоша по-високо нема” /както казва шопът/, се прибрахме в Самоков поуморени, но истински щастливи.

Мария Диманова