Как критикуваният може да бъде пример

Редакционно

Тази история има и предистория. Наскоро в редакцията се получи писмо – жител на крайградско село се оплакваше, че заплащайки услуга в местна служба, не му приели дребните жълти стотинки.
Макар и незначителен на пръв поглед, направихме проверка по този сигнал. Оказа се, че оплакването почива на истината, но не това в случая дори е най-важното. Само ден по-късно получихме от шефа на фирмата официално писмо, в което той се извиняваше за станалото и добавяше, че виновният служител е наказен.
Умишлено не съобщаваме имена на служби и хора, защото в случая важен е принципът.
Важно е, че българските пари – били те банкнота от 100 лева или жълта монета от 1 или 2 стотинки, са законно платежно средство и никой не може и не бива да ги пренебрегва, още повече затова, че по-голямата част от хората живеят в немотия.
Второ, не по-малко важна бе реакцията на ръководителя – бърза и обективна. Не бе откликнал на критиката първосигнало – с оправдания и дори нападки. Напротив, признаваше несправедливостта и добавяше, че „са добре дошли всички хора, независимо с какви монети плащат”.
Ето как критикуваният може да стане пример. Никой не обича да го критикуват. Но когато имаш доблестта да не казваш на черното бяло и да не се криеш зад гърба на някой друг, заслужаваш най-малкото уважение. Сигурно е, че такъв човек „носи на бой” и уважава труда на другите.
А това е добра предпоставка – и за успех в работата, и за по-добри взаимоотношения в забързаното ни и трудно житие-битие.

Можете да харесате

+ There are no comments

Add yours

*