Кооперативната идея на село – възход и падение

Навършват се 112 години от началото на кооперативното движение в Самоков и района. По този повод по-долу споделям мисли за възхода на кооперативното движение на село и за неговото падение.
Кооперативната идея е пренесена в България от Западна Европа. Германските дружества на Фридрих Райфайзен са прототип на първата българска кооперация, създадена през 1890 г. в с. Мирково, Пирдопско.
За възхода и падението на нашето кооперативно движение са допринесли четири погрома над страната ни.
Първият погром е довеждането в България за княз /и по-късно цар/ Фердинанд Кобургготски. Водените войни – Балканска, Междусъюзническа и Първа световна, са донесли на България само черни забрадки и загуба завинаги на огромни територии и население чисто българско. Днес страната ни граничи от всички страни с бивши български земи. Възможността България да се отърве от омразната Кобургска династия е проиграна в края на Първата световна война. Начело на разбитата българска армия застава Райко Даскалов и заедно с Александър Стамболийски обявяват „Радомирската република”, като войската стига до София /Павлово/. Стамболийски от името на БЗНС моли Димитър Благоев /тесни социалисти/ заедно да свалят Кобургската династия, но получава отказ поради големите различия между двете партии.
Вторият погром над страната е Деветоюнският преврат през 1923 г., извършен от проф. Александър Цанков, Военната лига и македонските превратаджии /като зад кадър е синът на Фердинанд – цар Борис/. Фашизмът в България настъпва след 9 юни – избити са без съд и присъда хиляди достойни синове на земеделска България.
При управлението на Стамболийски преди това кооперативното движение се разширява и обхваща всички отрасли на икономиката. В нашия район се основат горски кооперации в Радуил /1920 г./, Марица /1923 г./, Маджаре /1927 г./, Говедарци /1927 г./, Бели Искър /1942 г./.
Създават се и укрепват потребителните кооперации – т. нар. всестранки. Те спасяват народа от черната борса.
Основен принцип на всички кооперации са: доброволност, изборност на ръководните органи, прозрачност и строга отчетност. При нарушаване на всеки от тези принципи резултатите са трагични за членовете.
Фашисткото правителство не посмя да посегне на нито една кооперация, независимо че кооперативната дейност погрешно се смяташе като влияние от Октомврийската революция в СССР.
Контролът във всички кооперации се извършваше от самите членове-кооператори – собственици.
След 9 септември 1944 г. се стовари третият погром над кооперативното движение – постепенното ликвидиране на собствеността в кооперациите. През 1956 г. правителството на ОФ взе решение за масовизиране на ТКЗС-тата /трудово-кооперативните земеделски стопанства/.
Нарушен беше първият принцип – доброволността. Защо трябваше да се създават ТКЗС в Балкана и Предбалкана /в Самоковско – в Яребковица и Лисец/? Селяните в тези села преживяваха предимно с животновъдство и ако им се дадеше едно рамо от държавата за снабдяване с фуражи, резултатът можеше да бъде много добър. Държавата трудно ще успее да изкупува и изнася животинската продукция. Много скоро планинските ТКЗС-та бяха преобразувани в ДЗС-та, за да ползват дотации от държавата.
Първите ТКЗС-та си бяха кооперации от собственици, независимо от нарушенията на принципа на доброволност при учредяването. Премахването на рентата в ТКЗС беше първия удар върху собствеността в кооперацията. Като прибавим и други несполуки в ръководството на кооперативите, се стигна до обезлюдяване на повечето села. Връх на глупостта беше образуването на АПК, НАПС, ПАК – последното недоносче в земеделието.
Фактически АПК /аграрно-промишлен комплекс/ доликвидира кооперативната идея в ТКЗС, ТПК /трудово-производителни кооперации/ ликвидираха занаятите в България, РПК /районните потребителни кооперации/ ликвидираха прекрасните потребителни кооперации.
Последния погром беше нанесен върху икономиката ни след 10 ноември 1989 г. С ликвидационните съвети на премиера Филип Димитров и земеделския министър Борис Спиров се разграбиха и разрушиха основните производствени фондове в земеделието. Същото стана и с промишлените предприятия – източване до обявяване в ликвидация.
След всеки погром, независимо от времето, все нещо е направено. Най-много е направено след 9 септември 1944 г. Вместо да надграждаме, да използваме всичко полезно при смяната на системата от социализъм към капитализъм, ние възложихме всичко на т. нар. пазарна икономика, но без регулация от държавата пазарната икономика не можа да се справи със смяната на системата.
Днес над 70-80 % от продукцията за изхранване е от внос. В Чехия питат преди години, след промените, президента Валцлав Хавел: „Какво ще правим с кооперациите /ТКЗС/?”. Той отговаря: „Те ни хранят, сега няма да ги пипаме.” Нашият първи демократичен президент Желю Желев не си мръдна пръста да съхрани постигнатото – или не знаеше как да направи това, или не смееше.
Загубихме ценен генетичен материал в говедовъдството и овцевъдството. През 1990 г. в общината ни е имало 11 000 говеда и 53 000 овце. Сега в две-три области няма да се съберат толкова!…
От Катар искали агнета да вземат. Откъде? В някои наши села няма нито крави, нито овце. След още 20-30 години на децата ще показваме на снимка тези животинки!…
Имаме ли шанс да възродим традициите в земеделието?
С помощта на еврофондовете земята, особено в равнинните райони, се обработва почти 90-100 %. Най-тежко е положението в планинските и полупланинските райони – там селата са обезлюдени, а някои даже изчезнаха от картата.
Северна България, Добруджа – земята се обработва от кооперации и арендатори. От най-високо място се дават указания: „Кооперирайте се!” След дъжд качулка…
Спомням си, че през 1990 г. имаше два земеделски съюза: БЗНС–единен и БЗНС „Никола Петков”. Идва от САЩ дъщерята на големия земеделец д-р Г. М. Димитров /с две смъртни присъди/ Анастасия Мозер. Първият въпрос на нашите журналисти, още на летището, към нея е: „Какво ще правим с кооперативите?”. Тя отговаря: „Какви кооперативи!?…” Жалко, че идва от страната с най-модерно земеделие, което се обслужва от браншови организации на кооперативен принцип. За съжаление г-жа Мозер не е запозната, че българските кооперативи, независимо от грешките, нямат нищо общо с комунистическите колхози и совхози в СССР. Вместо да обединим всички земеделци и като най-народната и най-старата селска партия да бъдем коректор и балансьор между БСП и СДС г-жа Мозер с помощта на Иван Костов разпиляха земеделските формации на повече от 10-12 броя. Днес, независимо че е в САЩ, Ан. Мозер издава в. „Народно земеделско знаме” /кат. № 509/ и като главен директор и собственик на вестника „голямата земеделка” обединява и съветва от Америка земеделците как да защитават фермерите. В последния брой ученичка на Мозер призовава да се кооперират дребните производители, за да издържат на конкуренцията и да могат да ползват евро-парите.
Какво нахалство и наглост след ония думи: „Какви кооперативи!?…” По указания на Мозер формацията „Обединени земеделци” е отново при „синия генерал” Иван Костов. За последно се убеждаваме, че има някаква тайна връзка на Мозер с Костов. Историята като най-верен съдник ще осъди госпожата като предател, като разбивач на земеделското единство.
Бъдещето е на обединението на всички земеделски формации и заедно с новите фермери – арендатори и кооперативи, зърнопроизводители, животновъди, зеленчукопроизводители, овощари и лозари, на следващите парламентарни избори да имат парламентарна група под името БЗНС.
В момента всички земеделски формации без недоносчето на Мозер „Обединени земеделци” /Петя Ставрева/ работят наистина за обединяване. Иска ми се да вярвам, че след още 100 години ще има БЗНС; докато има земеделие, ще има и БЗНС…
А кооперациите, истинските, са без алтернатива. И това е крайно време да се разбере.

Йордан Прокопиев
агроном