Лисец – село без жители

Намира се по северозападните склонове на Верила, недалеч от прохода Бука преслап. До него се достига по планински път от Ярлово, Ковачевци и Поповяне. Най-близо е до пернишкото село Горна Диканя. Административно се числи към Ярлово.
Първите заселници тук са привлечени от добрите условия, които предлага планината за паша на стоката им. Обширни поляни се редуват с гористи местности. Тук има хубава планинска вода и мека зима. Околните върхове и могили са с надморска височина от 1100 до 1300 м. От тях водят началото си реките Драгал и Добри дол. Те текат на запад, към Горна Диканя, където водите им се събират. По р. Добри дол минава старият път от Палакарията през Бука преслап за Радомир.
За първи път Лисец е записан в османски данъчен регистър за данък джизие /паричен налог/ на “неверниците във вилает Самоков” на 7 април 1674 г. В селото тогава имало само три домакинства.
Най-старите заселници и основатели на Лисец са представители на родовете на трима братя: дядо Пене, дядо Младен и дядо Лазо. Основният поминък тук бил скотовъдството.
До 1900 г. с. Лисец се води махала към с. Чуйпетлово. Начално училище в Лисец е открито през 1900 г. Негов патрон е Христо Ботев. До 1920 г. броят на учениците е от 15 до 20, по-късно те достигат до 30, а през учебната 1944/1945 г. учениците са 36. След 1950 г. децата в училището намаляват до 19, а през 1957 г. училището е закрито.
При преброяването през 1934 г. селото има 189 жители. През 1946 г. жителите са 212, през 1953 г. – 150, а през 1975 г. – само двама. При следващите преброявания вече няма жители в селото.
През 2011 г. са преброени 59 жилищни сгради. И сега някои от собствениците и техни наследници посещават селото и полагат грижи за къщите си, което при съвременните транспортни средства е възможно.
Тази част на Верила е и интересен туристически обект. Има вече на някои места изградени заслони и малки хижи.

Георги Захов