Лов на пъдпъдъци

Краят на лятото – започваше сезонът на пъдпъдъците за ловджиите и времето на ваденето на картофите за хората от нашия край. Беше една съботна утрин от септември, която обещаваше ясен и горещ ден. По полето цареше пълно безветрие. Някоя и друга сврака, грачейки, прелиташе от време на време на фона на синьото небе. Ден като ден за тази част от годината. Нивите чакаха надничарките, които щяха да събират извадените вече картофи. Земеделец вървеше след трактора и оценяваше реколтата, резултат на повече от половин година изморителен труд. След малко щеше да дойде бусчето със събирачките. Засега всичко вървеше добре.
Недалеч от картофената нива лъскав сив джип блестеше ослепително сред полето. Слънцето като че ли се оглеждаше в него. Двама софийски ловци с кожени патрондаши, пълни с патрони, специални дрехи и екипировка, се приготвяха за предстоящия лов. Основите на боеприпасите блестяха на слънчевата светлина все едно, че са от злато, а две кучета – пилищари игриво скачаха около стопаните си и се радваха на свободата. Всичко миришеше на лукс, ловджиите бяха от новия „хайлайф”. Ако човек минеше достатъчно близко до тях, щеше да чуе думи като „избори, пари, лов, бизнес, гласове, голяма жега, нашенска мръсотия, политиката е ..рва…” Явно бяха някакви родни политици, свързани с големия ни бизнес.
Скоро пристигна и бригадата от жени с кофи, в които в найлонови торбички или чанти се държеше скромната храна за през деня. Те започнаха да се приготвят за тежката работа. Една от тях, леля Мара, се притесняваше от жегата, започнала толкова рано още, от високото кръвно, което имаше, а и от лошия сън, сънувала през нощта – зелени ниви, зелена вода в реката, зелени хора, всичко зелено… Безработицата и липсата на пари я крепеше както нея, така и колежките й да стискат зъби и да събират картофите в прахоляка след трактора, за да получат надницата…
Работата почна, жените заеха страшно дългите редове. Кофите се пълнеха бързо. Фермерът обикаляше и наблюдаваше кой как работи, правеше забележки. Никоя от събиращите жени не искаше да изостане, да й се отправи укор, защото на другия ден нямаше да я вземат в групата.
Скоро и пукотевицата се отприщи. Кучетата тичаха нагоре-надолу и донасяха на своя човек поредния прострелян пъдпъдък. Ловците ги закачаха на специалните си каишки и в края на лова, след педантично преброяване на убитите пилци, щяха да определят победителя от двамата. Победеният трябваше да плати тлъстия обяд в някое крайпътно заведение, а мъртвите пъдпъдъци отиваха в някоя обрасла с бурени крайпътна канавка…
Всичко вървеше като по сценарий. Но точно в тоя момент изведнъж се чу писък. Сред пукота, прахоляка и бученето на трактора, смесено с кучешки лай от време на време, една жена се хвана за крака и падна в реда с извадените картофи. Беше леля Мара. Кажете, че сън не показва! Всички се затичаха към нея, а тя, горката, се държеше за единия крак. Крачолът на облечения син анцуг се беше леко просмукал от кръв. Заблудена разсеяна сачма бе ударила жената. Зазвъняха телефоните на полиция, бърза помощ, а плановете на Мара да припечели тази есен някой и друг лев с това се изпариха. Органите на държавата даже по-късно образуваха и следствие срещу неизвестен извършител.
В това време двамата велможи, усетили грешката си, се шмугнаха в джипа, подсвирнаха на кучетата, които скочиха бързо при тях и колата изчезна яко дим в прахоляка. Никой не забеляза нищо, нито номера, нито марката, нито модела на возилото. Хората видяха само, че беше адски лъскаво. Този път нямаше да се броят гръмнатите птици, нямаше да има победител. Нашите герои – „тартарен тарасконовци”, увлечени в предизборната борба, бързо забравиха за случилото се в нивата с картофи. И двамата баровци не проявиха интерес към леля Мара – една жена от народа, а тя пък беше благодарна от своя страна на Бога, че сачмата не я е ударила по окото или другаде по главата. Следствието срещу неизвестния извършител се загуби някъде из лабиринтите на държавата ни.
Винаги ставаше така до сега. Под слънцето нищо ново. Нали останалите пилци се броят на есен след лова, а гласовете на безгласните гласоподаватели се зачитат само в деня на изборите! До кога така?
Пламен Пиргов