Локва – огледало

Иван Ненов

Локва – огледало

Косите ми – отдавна побелели
и редки, редки – сякаш са на бебе…
Сега над локвата съм се навел и
лист есенен един е моят гребен.

Лицето ми е цялото на бръчки,
с водица ще го плисна – колко мога…
Наболата брада е като съчки,
с които искам да напаля огън.

Над локвата поглеждам много пъти –
душата си да зърна отразена…
А локвата пък – взе, че се размъти
и аз не зная какво стана с мене.