Мадлен Алгафари предизвика рядко срещан интерес

Известната писателка и психотерапевт Мадлен Алгафари гостува за първи път на самоковци в Общинската библиотека „Паисий Хилендарски” на 19 април. С невероятно интересното си слово тя завладя публиката още в началото. Главният библиотекар Албена Ихтиманска пък побърза да уточни, че първата работа на гостенката била като библиотекар във Враца.
Г-жа Алгафари изкара на крака близо два часа, през които говори за деветте си книги и за работата си като терапевт. Според нея психотерапията лекува тялото и душата едновременно, погрешно са разделени тези науки – медиците имат много да наваксват по психология, а пък психолозите – по анатомия и биология. „Ако си представим човешкото тяло като печка, хапчето лекува огъня, а психотерапията спира самия котлон”, възкликна гостенката. Тя смята, че до медикаментозно лечение трябва да се стига чак когато човек има психоза. Неврозата може да се повлияе положително от дейността на психотерапевта. Всяка болест си има първопричина и тя се отключва, когато психологически не сме в баланс със самите себе си.
Писателката отговори и на многобройните въпроси на читателите, препълнили залата. Алгафари мисли за съвсем естествено например човек да напълнява, ако потиска и не показва емоциите си: „Ние сме учени, че някои емоции – гняв, тъга, та дори и бурна радост, не е прието да бъдат показвани. Нямате си на представа колко ни ограбва това! И колко ни вреди… Диабетът например се отключва при хора, които не умеят да обичат себе си. Тези пък, които не показват агресия и не умеят да казват „не”, са предразположени към разваляне на кожа, зъби и нокти, а оттам се отключват разни алергии и автоимунни заболявания, възможно е да се появят тумори, камъни в жлъчката…”
Вселенските критерии за справедливост са различни от нашите, категорична бе гостенката. И даде пример: „Не винаги приятното е добро, а неприятното – зло. Наркотикът например може да е много приятен, но знаем, че вреди. Или пък една тренировка във фитнеса може да е изморяваща, но всъщност да окаже много добро влияние.”
„От какво ще кажат другите до какво избирам аз” е най-дълго писаната от Алгафари книга – цели 4 години. Заглавието й било като национална диагноза. Чрез тази книга, по думите й, тя почувствала, че няма право да не изкрещи на българина колко не знае, че е свестен: „Ние сме лебеди, но си мислим, че сме грозни. Не знаем вследствие на ниската ни самооценка колко духовно богати сме всъщност.”
Очарователната Мадлен разясни, че емоцията е свързана с биологичната ни природа и когато се засили, чувстваме топка или пеперуди в стомаха; чувството пък е по-дълбинно и се усеща горе, в гърдите.
Авторката е известна и с книгите си „Мира нямам”, „Вяра имам”, „Всички можем да летим”, „Приказки за пораснали деца”.
Прочетен бе прологът от последната й книга „Чувствам, следователно съм”. Шокиращи са изводите, които прави Малкият принц в разговора с учения терапевт: „Умът е вашата болест”, „Колкото повече усложняваме, толкова повече умираме”, „Като се изпълним с любов, се лекуваме от всичко”, „Умът чува думи, сърцето вижда действия”, „Нямаш право да ми спреш тъгата – тя е честна и красива”…
Съпругата на Нидал Алгафари разкри пред любопитната публика как са я приели да следва в университета. Искала да стане етнограф като майка си, но професорът й съобщил, че резултатите й стигат само за социология и психология. Тя се зачудила, а той отсякъл: „Като те гледам – психология.”

Яна Василева