Мария Япракова: „Контактът с деца лекува душата; примерът е по-важен от „приказките”

Доскорошната директорка на ОДЗ „Зорница” Мария Япракова: „Контактът с деца ти лекува душата; примерът е по-важен от „приказките”

Странно нещо е животът. Не усещаш просто как се натрупват годините. Вчера, дето се казва, си бил ученик, а днес си вече… пенсионер. Извъртели са се десетилетия, изминал е половин век, а имаш чувството, че това са просто… няколко мига.
С Мария учехме заедно в началните класове и в прогимназията. После всеки тръгна по своя път.
Тя извървя своята професионална пътека впечатляващо. Завърши Институт за детски и начални учители в столицата, а по-късно и висше – „Предучилищна педагогика”. Специализира „Организация и управление на образованието” в Софийския университет „Св. Климент Охридски”. Беше учител и директор на детската градина към комбинат „Самоковска комуна”, а от 1994-а до миналата година – директор на детското заведение „Зорница”. Когато го поема, там има… 18 деца. През последните години пък са все над 180-190. Придобива като учител втори клас квалификация. През 2010 г. бе удостоена със златния почетен знак на Самоков. Има и други награди и отличия.
Омъжена. Майка на две деца и баба на четири внучета.
Утвърди се като дългогодишен уважаван педагог. Но разговорът ни все пак започна от детството.

– Помня те като много добра ученичка. Кога и как у теб се зароди желанието да придобиеш такава специалност, че да работиш в детско заведение и винаги да си сред децата?
– Изборът ми не беше случаен. Това беше моя детска мечта и аз се радвам, че можах да я постигна.
Когато ми задаваш този въпрос, си спомням разговора с един мой съученик. Прибирахме се от София след като бяха излезли резултатите от приемните изпите, и споделих с него, че резултатът ми е много висок и вярвам, че ще бъда приета. Той беше учуден и ме попита защо ще уча това – защото може би не съм успяла да вляза в университета? Имах чувството, че той не ми вярва, че искам само това.
Родителите ми никога не са се намесвали при моя избор. Когато мои близки хора се опитваха да ми препоръчат по-привлекателни според тях професии, баща ми каза: „Изборът е направила тя, тя харесва и иска да работи това. Ние й пожелаваме успех и вярваме, че ще бъде добър учител, а най-важното е да е добър човек.”
За избора на тази професия ми повлия и това, че имах възможност да срещна прекрасни учители, които и до днес ми служат за пример. А защо избрах да работя с малките деца? Защото те винаги са ме привличали със своята чистота и искреност и контактът с тях сякаш ти лекува душата.
– Целият ти професионален живот премина в тази сфера. Не си ли мислила все пак някога да си смениш професията? Кое наистина те задържа?
– Никога не съм съжалявала, че избрах да работя с деца. И за миг не съм помисляла да си сменя профeсията, въпреки че съм имала предложения. Кое задържа един учител? Това е обичта към децата; това, което те ти дават. Много неща можеш да научиш от тях – да живееш в момента и да се радваш на малките неща; да си искрен; да се стремиш като тях към това, което желаеш; да си спомняш, че и ти си бил дете и да умееш да запазиш детето в себе си…
– В дългогодишната си практика сигурно имаш много трогателни случаи с деца и техните родители и близки…
– Един поздрав, една среща с пораснало дете или родител, споделяне на спомен от времето му, прекарано в детската градина, е много приятно и трогателно. Обикновено при такива срещи повечето някогашни деца ми припомнят смешни случки или колко им е било трудно, за какво са плакали…
Скоро в София имах случайна среща с едно пораснала момиче. Изненадах се, че тази млада жена ме позна, а не се бяхме виждали от много години. Тя е вече майка и успяла жена. Запознавайки ме с нейния син, каза: „Ето, това е моята учителка, за която съм ти разказвала, когато сме разглеждали снимките ми от детската градина”. А детето отговори: ”Но тя там е млада…”
– А кога ти е било най-трудно?
– Както всички, и аз съм имала трудни моменти. В личен план – когато загубиш хората, които много си обичал и винаги ще ги носиш в сърцето си.
И трудни моменти в работата ми е имало, както при всички. Важното е това да не повлияе на хората, с които работиш, да не ги демотивира, да успееш да запазиш добрия тон и авторитета им.
През годините имаше и много преобразувания на детските градини и такива, при които децата драстично намаляха. Това доведе до много съкращения, до това много хора да напуснат професията. И може би тогава ми беше най-трудно. И днес, мислейки за тези моменти, не се чувствам добре.
– С какви чувства се оттегли наскоро от активна работа в детската градина?
– С благодарност, че съдбата ми даде въможност да работя това, което обичах! Мислех си дали успях да постигна това, което исках. Дали съм направила достатъчно, дали е било повече доброто, към което съм се стремяла? Оценка за себе си ми е трудно да давам, това могат да направят хората, които познават мен и работата ми.
– А какво каза на колегите си, когато се разделихте?
– Едно голямо БЛАГОДАРЯ! Благодарих им за взаимното уважение и доверие, което изградихме през годините, за трудната и отговорна работа в името на децата, че заедно и благодарение на тях днес детска градина „Зорница” се ползва с добро име и авторитет. Говорихме за обикновени човешки неща, които могат да се кажат между хора, които са близки и дълги години са работили заедно.
Пожелах им от сърце успех и сега пак им го пожелавам! И нека в градината да се случват само добри неща!
– Ходила ли си след това в детската градина?
– Как да не съм ходила!? Първите дни – почти всеки ден. Колегите ми се обаждат и често ме канят…
– От гледна точка на богатия си опит какво би посъветвала младите майки и бащи?
– Възпитатието на едно дете е сложна и отговорна задача. Трудно ми е да давам съвети. Децата са толкова различни! Подходът трябва да е съобразен с особеностите на детето. Дано младите майки и бащи успеят да станат родителите, за които са си мечтали като деца.
Смятам, че много важно е какво правим, примерът е по-важен от многото „приказки”. За да научат правилното поведение, децата трябва да го видят от околните, от най-близките, защото детето се учи от това, което го заобикаля. Детето трябва да бъде разбирано и по този начин да се научи да разбира и другите. Трябва да му позволим да придобие опит. То не бива да се наранява и унижава, да го карате да се чувства зле. Дайте му възможност да усети, че искате да му помогнете. При „трудните” деца много важно е да се открият положителните черти и чрез тях да се стимулира детето.
Не подценяваите способностите на детето да направи нещо самостоятелно. Прекаленото угаждане го прави трудно да се приспособи в живота. Бъдете последователни. Прекарвайте възможно най-много време с децата. Играйте, спортувайте и се забавлявайте заедно. Не пестете обичта си, показвайте им я винаги.
– Как минава всекидневието ти сега?
– Сега мога да отделя почти цялото си време на семейството. За мен работата, семейството и децата са били най-важни. Понякога си мисля, че в дадени моменти, поставяйки работата си на преден план, не съм ли ощетила семейството? Щастлива майка съм. И щастлива баба на четири внучета. Радвам се, че сега мога да прекарвам повече време с тях.
– Ако трябва да отправиш едно послание към родителите на децата на Самоков и към техните възпитатели – твоите колеги, как би звучало то?
– Не лишавайте детето от детството му, а му позволете да бъде дете! Обичайте децата и им се радвайте – те са най-скъпият дар, който животът ни е дал! Обичайте ги такива, каквито са.
Дано повече млади хора изберат и имат условия да създават семейство и да отглеждат децата си тук, защото Самоков е прекрасно място.
А най-голямото ми желание е децата да растат в един мирен и по-добър свят.

Интервюто взе: Тодор Попов