Мартениците или как млада жена твори уникална красота

Март наближава, а с това и някои от най-големите празници или поводи да си спомним за нашите предци – Освобождението от османско иго (3 март), Задушница (5 март), Международния ден на жената (8 март), Поклади (Сирни Заговезни, Прошка; 13 март), Тодоровден (19 март) с кушията…
Предполагам, вече сте се досетили, че пропуснах първия ден от третия месец в годината, в който „пристига” Баба Марта. Едва ли са много българите, които не се окичват с традиционните мартеници от ляво на сърцето или не носят бяло-червена гривна или гердан още от самото начало на март. Емблематичните произведения от усукан бял и червен конец надничат отвсякъде още преди настъпването на „женския” месец и ни пренасят в една по-различна действителност – на мистика и суеверия и на много обещания за настъпващата пролет.
За съжаление, в последните години се забелязва тенденция типичните български пролетни символи да идват в страната ни от… Китай. Именно затова обаче все по-голямо внимание заслужават ръчните творения на даровити българки.
Подобен пример в града ни дава и Емилия Секулова. И ако си мислите, че това е възрастна баба, плетяща на една кука, която се мъчи да изкара някой лев, дълбоко грешите. Емилия е на 33 години, работи в книжарница „Нике” в центъра (на ул. „Македония” 31) – в бившия профсъюзен дом. Вместо да обикаля кафенетата и фризьорските салони, клиентите й с учудване и възхищение констатират, че вдъхва живот на безизразните конци, като ги претворява в най-различни бяло-червени форми – от традиционните Пижо и Пенда до красиви кончета, детелинки, сърчица, дори и… симпатично оформени и лакирани букови пънчета, украсени с „мартеничко” присъствие, люлчици и пр.
Емилия е майстор самоук. Споделя, че интересът й към изработката на мартеници се породил преди две-три години. Тогава получила мартеници на консигнация от една фирма, които обаче не отговаряли на необходимото съотношение между качество, големина и цени. Тогава самата тя решава да се пробва. И пред очите й и от ръцете й се раждат различни по форма и големина красиви творения. Идеите й за пролетния символ не се изчерпват, а напротив – с годините се заражда все по-голямо разнообразие.
„Аз самата съм творческа натура и обичам да се занимавам с различни неща – изработвам и украси, диадеми, щипки и ластици за коса, дори и гоблени. Просто изпитвам любопитство дали мога да се справя с подобни предизвикателства. Осъзнах, че това ми идва отвътре и ми се отдава”, обяснява Емилия. И признава, че идеите й идват в процеса на създаване на бяло-червените амулети, за които прадедите ни смятали, че гонят злото и привличат доброто. С всяка година производството се разширява, а богатото въображение на младата дама й позволява да създава нови и нови модели. “Всички те са уникати, тъй като не са копирани, а са се появили вследствие на мои лични идеи. Мартениците са бродирани с конци, при някои има и мъниста, но не използвам лепило например, което често може скоростно да се разлепи”, коментира още Секулова.
За този период, през който изработва мартеници, Емилия си е създала и вече традиционна клиентела. Никога няма да забрави жеста на преподавателката в ПТГ “Никола Вапцаров” Галя Старчева, която още в началото купила над 20 мартенички за своите ученици и й вдъхнала сигурност и увереност, че е на прав път. Тази бройка звучи внушително, но може би всеки от нас би си позволил да закупи продукти от тук, тъй като те са на достъпни цени – между 50 ст. и 5 лв. Цените наистина са приемливи, особено като си представим колко време, усилия и търпение е вложено в изработката на всеки артикул.
Питам я кога намира време за тази наистина творческа дейност, като се има предвид, че работи в книжарницата 6 дни в седмицата. “Сивото ежедневие ме сломява, скуката ме убива. Не мога да стоя на едно място – свикнала съм да общувам с хора, а и работата ми винаги е била свързана с тях – преди това съм работила в хранителен и в цветарски магазин. Осъзнала съм, че имам нужда постоянно да създавам нещо”, откровена е младата жена.
Оригиналните й изделия може да се намерят и в другата книжарница “Нике” в града ни – на ул. “Търговска” 26, всеки делничен ден от 8.30 до 18 ч. и в събота от 10 до 17 ч.
На раздяла се чудя кои все пак са най-търсените модели. “Сега, за разлика от преди, сърцата са ми най купувани и дори вече някои модели свършиха. Явно хората са взели да се обичат повече през тази година”, възкликва младата майсторка.
Ех, колко ми се иска наистина да е така!

Делян Василев

Можете да харесате

+ There are no comments

Add yours

*