Моето училище – ученическо творчество | Вестник Приятел

Началото на всички нас е, когато прекрачим за първи път прага на училището. Родителите ни се доверяват на хората, наречени учители. Учителите ни дават всичко, от което имаме нужда – знания и разбирателство. Самото понятие „училище” е място, където те учат не само на задачи по математика, термини и изучаване на българския език или чужди езици, а и място, където те правят общителен и добър към другите.
Всички ние ходим на училище, защото то ни учи на отговорност, а тя няма да ни трябва само сега, а и през целия живот. В училище се запознаваме с нашите съученици – други хора, на които можем да разчитаме. И до ден днешен учителите изпращат абитуриенти със сълзи в очите, защото знаят, че отлитайки от своите гнезда, продължават живота си, но този път сами. Знам, че и аз ще продължа своя живот, но знам, че ще се справя благодарение на хората, които ме учат и ми помагат да се развивам. Въпреки че да си учител сигурно е много сложна професия, която изисква много нерви и търпение, те ни помагат, те ни амбицират и правят нещо добро за нас.
Учителите загърбват цялото си семейство, когато са на работа и са с нас. Тогава ние сме тяхното семейство. Точно за това трябва да ги уважаваме и да не им създаваме допълнителни проблеми.
Съучениците ни са приятели, с които ще поддържаме връзки и след време. Те са пример за едно доказано и утвърдено приятелство. Аз имам малко приятели в класа, приятели, които няма никога да заменя и ще съм съсипана, ако ме оставят, защото човек без приятели е нищо – тогава няма и с кого да си споделиш проблемите, няма кой да ти помогне, когато си в беда – ето, за това ти трябват приятели, те ти дават нужната подкрепа.
Моето училище е с просторен и красив двор. Всички в него са дружелюбни и няма от какво да се оплача, а и да имам, притежавам амбицията да го отхвърля като нещо ненужно и да продължа напред. Харесва ми да ходя в това училище всеки учебен ден, защото в него се чувствам като у дома. Имам достатъчно комфорт да не се притеснявам от нищо и никого и да се уча както трябва.
Благодаря ти, мое училище!