Наши ученици с престижна национална награда

Филиз Хасан, учителката Борислава Стефанова и Петя Субева

Дванадесетокласничките от СУ „Никола Велчев” Петя Субева и Филиз Хасан заслужиха награди по проект „1000 стипендии” на фондация „Комунитас”. Петя ще получи стипендия от 500 лв. в рамките на учебната година, ваучер за 200 лв. под формата на кредит за книги и възможност за консултации с видни български специалисти в различни области – литература, спорт, математика, биология и др.
Филиз пък заслужи поощрителна стипендия, като ще разполага с 200 лв. за закупуване на книги.
Конкурсът е протекъл в два кръга и е започнал още през миналата учебна година. В първия кръг двете са се представили с есета, а следващият кръг е представлявал телефонно събеседване с представители на фондацията, в което двете момичета са говорили не само за литература, а и за вижданията си върху живота, за любимите си занимания и интереси.
Петя и Филиз са единствените представителки на самоковските училища, които са се преборили за такива стипендии. Съученичката им Деяна Деянчева също е участвала в конкурса и дори преминала първия кръг. Така и трите представителки на спортното ни училище са достигнали финалната фаза на надпреварата.
Срещаме се с девойките и преподавателката им по български език и литература Борислава Стефанова в техния втори дом – училището.
“Преминах първия кръг с есето си „Речника тесен за мойта душа е…” по Иван Вазов. Беше ми много интересно и участвах в конкурса с голямо желание. Заедно с учителката ми г-жа Стефанова изпипвахме есето цели три месеца! Радвам се, че накрая нещата се наредиха и продължих напред. Интервюто също мина добре, винаги съм щастлива, когато общувам с интелигентни хора”, искрена бе П. Субева.
Когато се налага да пише и впоследствие да дооправя есето си, Петя е на лагер с националния отбор по ски бягане. На лагера талантливото момиче си чупи дясната ръка и е принудена да се откаже от мечтата си – участие на зимна олимпиада. Но не се отчайва, а продължава напред. Пише с лявата ръка в учебните часове, без да се оплаква и да се оправдава с травмата си, участва на олимпиада по философия (не се класира на областен кръг само заради мотива, че написаното било грозно!), пише и поправя упорито конкурсното си есе.
Преодолените трудности са доказателство за характера, волята и желанието на Субева да се развива. Родената в Клисура стипендиантка е наистина широко скроена личност. Известна е вече с успехи в различни области. По-рано през годината тя спечели награда и от националния конкурс “Не се гаси туй, що не гасне” с журналистическо интервю, наградата на клуб „Русофили” в екип с учителката си по история Галя Попова, а има и други подобни отличия.
На 20 юли пък завоюва безапелационно първото място за девойки на планинското бягане до връх Мусала! Специалността й в спортното училище е ски бягане. В тази трудна дисциплина тя също е завоювала почетно място сред връстниците си в България, превземайки 50 пъти призовите три места на финалната стълбичка. Все пак като най-ценно постижение в тази сфера самата Петя определя златния медал на състезанията за Балканската купа през 2009 г. в Македония.
Любимите й занимания пък са рисуването и… пчеларството. В момента има два кошера, за които се грижи самостоятелно. Най-голямата тревога на Петя е дали ще бъде оценена според способностите си, когато навлезе в живота, защото според нея днес хората ги преценяват по произход и финансови възможности. Мечтае да остане в България, да има достоен живот в нашата държава. От сърце й пожелавам сбъдване на мечтите, защото страната ни се нуждае именно от такива млади хора.
“Участвах в конкурса „1000 стипендии” с амбицията да докажа на себе си и на околните, че в нашето училище не само се тренира, а и се учи пълноценно. Моето есе бе на тема „Любовта не е на мода, убиха я поетите”. След това в рамките на 20 минути 4 души говориха с мен на тема литература и за нещата, които ме интересуват. В началото бях малко скована, но впоследствие се отпуснах и ми беше приятно”, сподели пък Филиз Хасан.
Филиз също се представя на ниво в кариерата си на биатлонистка. Най-големият й успех до момента е бронзовият медал от републиканското първенство през 2011 г. През свободното си време младото дарование обича да се разхожда в планината и да рисува. Друго нейно хоби е спортната стрелба. Обича книгите, отворена е към света.
Двете приятелки благодариха на семействата си, на г-жа Стефанова и на другите свои преподавателки за цялостната подкрепа, която им оказват. Любопитно е още да се отбележи, че те желаят да продължат развитието си в области, различни от литературата и спорта. Петя се е прицелила в Медицинския университет в столицата и в специалността „Спортна медицина” в НСА. Филиз пък си е поставила за цел влизането във Военната академия „Георги Сава Раковски”, където да се доизгради като личност, да се усъвършенства и да придобие нови способности. Вярва, че качествата и подготовката, придобити в спортното училище, ще й помогнат на военното поприще.
Постоянството, дисциплината, добрата подготовка и отговорността на тези две чаровни млади самоковки могат наистина да бъдат за пример. С постиженията си в различни сфери те ни показват, че не трябва да се оплакваме и вайкаме след неуспехите, а да се борим със сърце и душа, за да постигнем желаните резултати.
Искрено се надявам тези две млади стъбла да не се прекършат пред трудностите, които ще продължат да срещат. Вярвам, че калени в досегашните битки, те ще устоят на превратностите на времето, в което живеем; ще надживеят субективни и обективни препятствия и ще докажат, че тук, в Самоков, растат достойни млади хора, които могат да възстановят авторитета на нашия град и да припомнят на България за възрожденския дух, който витае тук. А за всичко това те заслужават нашето уважение, признание и подкрепа.

Преподавателката Борислава Стефанова:

Вярвам, че ще продължат с успехите си и след дипломирането

– Много съм щастлива за тях. Те заслужават тези награди. С течение на времето се доказаха като изключително отговорни, умни и дисциплинирани ученици! Понякога дори се чудя как съумяват да съчетаят толкова неща. Четат, подготвят се за изпити, сега и матури, ходят по лагери, състезания… Нито за миг обаче отсъствията им от учебния процес не са се отразили на подготовката им.
Спортът изгражда и развива личностите. Прекрасният колектив, съвместната работа на треньори и учители дава винаги резултат. Доказват го нашите възпитаници. Тук растат изключителни млади хора, много по-натоварени, много по-заети от останалите. Съчетават спорт и учение, имат напрегнат състезателен календар. И в никакъв случай не отстъпват на връстниците си по отношение на общообразователната подготовка.
Петя и Филиз са илюстрация на думите ми. Колкото и тривиално да звучи, най-голямата радост за един учител е успехът на учениците му. Аз имам високи очаквания от тях двете и съм щастлива, че те ги оправдават. Целият колектив на учебното заведение и техните родители имат заслуга за представянето им. Спокойно мога да кажа, че те са изградени характери с ценностна система. Силно се надявам да продължат успехите си и след дипломирането”.

Делян Василев

Можете да харесате

+ There are no comments

Add yours

*