На Сува по Пътя на сокола

Пътуване в събота сутринта, на 13 юни, група от 30 души с автобус на петричката фирма „Барут” под вещото ръководство на страстния самоковски планинар и пътешественик Николай Николов към Ниш. Посещаваме известната Нишка крепост в жаркия ден – термометърът в града отчита 35 градуса на сянка.
Следобед се отправяме към местността Боянине воде и „планинарския” дом „Студенац”. Топло сме посрещнати от хижаря Деян Миливоевич. Доскоро този дом не е работил, а състоянието му след стопанисването от предишните наематели било плачевно. Деян се захванал с не леката задача да приведе хижата в уютен вид. Предстои му много работа, пожелаваме му успех.
След кратка почивка започваме изкачването на най-ниския от трите най-известни върха на Сува /Суха/ планина – Мосор /984 м/. Приятна пътека през вековна букова гора ни води до седловина между върховете Мосор и Соколов камък, която достигаме за около 50 минути. Последните метри преди Мосор се оказват истинско предизвикателство – катерим в продължение на 20 минути почти отвесната северна стена на върха по тясна и скалиста пътечка почти на четири крака. Гледката пък към съседния връх Соколов камък обаче е просто удивителна…
И ето ни на вр. Мосор! Изпотени от жаркото слънце и уморени от стръмното катерене, но гледката си заслужава – виждат се и Соколов камък, и Трем, надничащ зад него, и самият Ниш, и много селца, сгушени в подножието на планината, дори Стара планина в най-западната й част, и още, и още…
Наслаждаваме се на панорамата, снабдяваме се с билки /бял и жълт равнец, жълт кантарион, лайка, здравец и много други/, фотографираме се за спомен и поемаме обратно към хижата, като не пропускаме да се порадваме и на горските ягоди наоколо.
Вечерта в хижата купонът и веселбата са не „на шест”, а на седем, та даже на седем и половина!… С осигурените от любезния домакин Деян вкусни естествени салати, домати, краставици и леко лютички „паприки”, уникален свеж „купус” /прясно зеле/, каймак, плескавици, погача и домашните сливова и лозова ракия на нас няма какво да ни липсва!…
Дансингът е открит с мощната подкрепа на диджей Веско Марков /известен пътешественик, планинар и разказвач, обиколил половината свят/. Мало и голямо се впускат в безбройни танци и хора. Нашите изявени танцьори и танцьорки разучават ситните сръбски хора заедно с Деян и неговите приятели. След това ни връщат жеста, като се включват в нашите ритми. Бързо отминават часовете… Става полунощ, а на следващия ден ни чака първенецът Трем! На никого не му се ляга, но… няма начин.
…Четири часът и 10 минути е, а вече е светло – къси са нощите по това време на годината. Към 5 ч. вече солиден брой нетърпеливци сме на разходка около хижата в очакване на закуската и стартирането към Трем. Първите групи от Ниш вече заминават към върха, за да избегнат предстоящата жега.
Трите големци на Сува – Трем , Соколов камък и Мосор, съставляват ежегоден маршрут за популярните напоследък планински бягания /наричани още рънове/ с наименованието Соколов пут /Пътят на сокола/. Това ни трябва да разберем на мен и Пламен Христов /той може да се похвали с много 4- и 5-хилядници в своята колекция, та дори и с 6-хилядник в лицето на първенеца на Южна Америка вр. Аконкагуа – 6962 м, както и с посещение на екзотични места по различни континенти/, за да решим набързо да преминем по Пътя на сокола двамцата.
Тръгваме половин час преди другите, че ни чака много по-дълъг път. Вървим бързо и набираме височина. Достигането до Соколов камък – 1523 м, се оказва продължително, със сериозна денивелация, на места със сериозно катерене по карстовото било. Самият връх е най-високата кота на едно огромно и величествено било, открояващо се отдалеч и виждащо се от Ниш.
Кратка почивка, снимки с националния флаг и потегляме в бързо темпо към седловината Девоячки гроб, намираща се между Трем и Соколов камък.
Когато я достигаме, виждаме и нашата група, която вече е набрала височина и е на около 30 минути от Трем – 1810 м… Продължаваме и ние нагоре, но вече жегата и умората си казват своето и става все по-трудно. Последните метри до върха са тежки, много уморителни, но успяваме. На Трем сме само около половин час след нашата голяма група. Увековечаваме се всички с националния трибагреник и с красивите гледки във всички посоки, хапваме набързо. Пристигат още туристи и групата на върха става мащабна…
Надолу е по-лесно, само дето водата ни вече е свършила и пак трябва да бързаме към Боянине воде. Студеното „Зайчарско” в столовата на хижата се оказва еликсир!
Неусетно става време да се разделим. И планината тъжи, че си тръгваме – по пътя започва да вали и трещи. И така – до границата…
Довиждане Сува, довиждане, Сърбия! И до нови срещи – скоро пак ще дойдем!

Добромир Фингарски