Незабравима

На моята учителка по литература Виолета Кинова

Урокът при тебе
още продължава…
Буревестникът се рее над морето,
за среща с морските стихии се готви.
Твоето „квадратно слънце“ грее,
усмихва се на хоризонта
и гали с топлите лъчи на обичта си.
Младото момиче под неговата сянка
броди по планинските пътеки,
събира билки и треви.
На нов ли изпит пак ще се яви?
Сякаш всичко е на място.
Въпросите в часа са много.
Отговорите проверява ги живота.
Съветите – от теб, учителко незабравима.
Фарът до морето все ще свети
и ни направлява.
А ти до него приютена,
ще чакаш своите ученици,
търсещи пристанище по своя път
към изгреви далечни.
Позволи ми
до тебе да приседна.
И опряна на твоето рамо,
тихо да прошепна:
Колко много си ми свидна!
Благодаря, че подкрепи с нежност
ти у мен поета
и ми даде сила да вървя напред.
Огряна с топлотата на
твоето по детски любещо сърце,
живея с добротата
и отново буревестникът душата ми зове.
Покланям се пред тебе, че извиси ме
с поетичната си същност –
гордо и достойно да живея.
И питам се дали ще е достатъчно това –
да открехна към тебе врата,
до мъдростта да се докосна и да изрека
още един път: Благодаря ти,
учителко незабравима!
Честит юбилей!