Новото повишение на цените – едно непоносимо безобразие

Едно непоносимо безобразие – това е ценовият шок, с който ни обляха като студен душ напролет вместо великденски подарък. Не може нищо друго да се каже, освен че ножът е опрял до кокала и че така повече не може!
Не може непрекъснато да догонваме европейските страни по цени на потреблението, а пенсиите и някои заплати да остават все най-ниските в Европа. Преди миналите избори ни обещаваха и даже имаше решение, с което управниците обявиха, че от юли 2016 г. ще се вдигнат пенсиите с 3 %. Юли мина и замина и изобщо не стана дума за повишение. По едно време нещо споменаха за 2 % или 1.5 %. Ето, когато трябва да се повишат доходите ни, дори и 3 % е много. Все им се свиди на управляващите. А сега искат изведнъж от нас увеличение на цени с 30 %, 22 % и т. н. Явно тези, които са гласували „за”, хич си нямат хабер какво значи да си на червено в зимните месеци и с нетърпение да чакаш да дойде лято, та да отделиш някой лев, за да е възможно да се наплатиш за следващата зима. А те сега искат да ни вземат и това.
И се получава така, че колкото вземаме като доход, няма вече да стигне само за таксите. За храна не остава. Но това вече е геноцид. Невъзможно е така да се живее. Много хора отдавна не знаят какво е курорт, летуване в чужбина, отказват се от операции и лечение, а вече и гладуват. И какво им става като гледат пълните магазини, как някои пазаруват обилно деликатеси със скъпите си коли… А тези гладни хора не са бедни, защото не са учили или са мързелували. Напротив – дали са години наред високо квалифициран труд, често подплатен с по две висши образования, като са получавали по-малко от това, което сега взимат някои хора в професиите си или в бизнеса. Справедливо ли е?
Миналата неделя в сутрешното предаване на БНТ проф. Петър Иванов, демограф, даде отчайваща картина на състоянието ни. По последни данни и статистики ние сме задминали и най-изостаналите бедни африкански страни и сме на първо място не само по демографски срив поради ниска раждаемост, но сме на първо място и по най-висока смъртност, заболеваемост и самоубийства. И с всяка година прирастът ни така главоломно намалява, че според това темпо би трябвало да изчезнем след 50 години.
Това е ужасяваща констатация. Дано да я узнаят и управляващите и да направят най-сетне нещо, за да се промени коренно съотношението между доходите и разплащанията.
Аз вече чувам хора да споделят, че заради икономии се къпят един или най-много два пъти в месеца и все по-малко вода харчат за пране и миене на жилищата си. Но това значи ниска хигиена и води до болести. Къде отиваме? В Европа ли сме?
Призовавам всички, до един, да се противопоставим на този шок и светкавично да поискаме поне 20 % повишение на пенсии и ниски заплати, за да можем да приемем това ново повишение на цените. Сега е моментът да поискаме и ревизия на формирането на цените на потребление на енергия и вода. То отдавна е ненормално. Да, ненормално е, защото, ако решим да правим икономии, и да кажем – изразходваме месечно за 12 лв. ток или вода, като ни прибавят разните измислени сумички за пренос, достъп, пречистване, отвеждане и пр., сумата нараства двойно и плюс ДДС става около 30 лв., т. е. тройно повече.
Къде отиват нашите икономии тогава? /Това ни напомня „данък зъби”, който са плащали предците ни по време на робството/. Законно ли е всичко това? Тези разходи са си тяхно задължение, на предприятията, и би трябвало да си ги покриват от това, което им плащаме като консумирана енергия, вода и пр. Дори и ДДС мисля, че по-правилно е да се удържа от тези, които взимат парите, а не от тези, които ги дават.
Ами водата – за какво се повишава и тя? Дали сега не е най-обилна или да не би Дядо Господ да й е вдигнал цената? Тя е природен продукт и предприятията не го произвеждат, дава ни се на готово на всички, а не само на едни, за да печелбарстват от него. То и досега водата беше ненормално скъпа /1.6 лв. за кубик/, за да се вдига още…
Не! Нека кажем „баста”! Не може това да е единственият начин да се отговори на повишението на цената на природния газ! Нека се намерят други начини, по дипломатически път, с преговори, за да се снижи цената. Знаем, че някои страни си договарят по-ниски цени. Ако не могат да го постигнат, има и друг начин – да помогнат на предприятието си да не е на загуба, като намалят управляващите своите заплати. Те положително са десетина пъти по-високи от това, което получава масата народ. При техните доходи едно такова понижение е поносимо, има накъде, докато при нас, потребителите, вече просто няма накъде, това не е възможно.
Всяко търпение си има граници. Трябва да се сложи край на неправилното плащане, с което свикнаха да ни изцеждат като дойни кравички и винаги да си осигуряват високи заплати; все да хленчат, че са на загуба и само към нас да се прилага стягането на коланите, защото сме свикнали да търпим и да мизеруваме. Те прехвърлиха границата на възможното! Нека ги накараме да спрат, може би с цената дори на гражданско неподчинение.
А управляващите сериозно да помислят как да се намали огромната разлика в доходите и заплатите на гражданите, защото тя поражда и отчаяние, и негодувание, и престъпност.
България е родина за всички и върху всички трябва да се разпределят и благата, и икономическите трудности; според положението, в което сме поставени. Нека държавата ни не е кърмилница за тях, а мащеха за нас.

Росица Тренкова