Не знам кой е измислил някога тази дума и с какво съдържание, поне първоначално, я е напълнил. Това едва ли някога ще разбера, но допускам, че то е заради божествения произход на човека. Замислен по божие подобие, но неосъществен по този замисъл.
Защото свобода няма. Никога не е имало. И не може да има. Това е само най-съкровена човешка мечта. И само като мечта ще съпътства човечеството до края на съществуването му.
Съдете сами. Всяко живо същество е зависимо от всички други живи същества. И ограничено от тях. Всичко в космоса е строго ограничено, зависимо от всичко. Може би донякъде по-свободни са метеоритите.
Древноримският философ Сенека казва също, че няма свобода или поне такава, каквато ни се иска. Всички сме в ръцете на богинята на съдбата. Живеем по нейния каприз. Тя може да направи императора роб, а робът – император. Древногръцкият бог Зевс също се е съобразявал с богинята на съдбата, макар че бил върховният бог.
По-съвременното съдържание на думата свобода се оформя през Ренесанса и най-вече по време на буржоазно-демократичните революции. И ако тук трябва да вметнем, в „История славянобългарска” на Паисий Хилендарски тази дума изобщо я няма. Мисълта на Паисий е насочена другаде – за събуждане на националното самосъзнание.
Та от това време понятието свобода започва да добива различни формулировки. Всички философи, от всички течения, разсъждават по този казус. По-късно марксистите определят свободата като осъзната необходимост. Но ако някой разтълкува това определение, ще го черпя. Защото съзнанието е знание, самоопределение на даден човек, нация, етнос, а необходимост е нещото, което непременно трябва да се направи.
Различните учени твърдят, че има политическа свобода, икономическа, религиозна, социална, културна и т. н. В известна степен са прави. Но да вземем политическата свобода. Всеки член на дадена политическа формация е безкрайно ограничен в действията си от решенията на другите. И най-вече от решенията на лидера.
Вижте само какво става в нашия парламент. Икономическата свобода е ограничена от безкрайните законови, конкурентни, финансови и т. н. ограничения. Религиозната свобода също е ограничена от вековните правила и канони, от противопоставянето на други религии, от фанатизма. Социалната свобода е ограничена от политическата конюнктура на съответната страна, колкото и да я афишира. Културната свобода е свързана с всички други форми на свобода и може би най-вече с толерантността, търпимостта.
Свободата освен това е и популистко понятие. В този смисъл се говори, че в еди коя си страна хората имали неограничени възможности; и обратно – в други страни нямали такива възможности. Но това би било свободия. Винаги има правила, закони, които ограничават свободата.
От тази гледна точка, в линейно измерение, така да се каже, ако свободата в някоя страна е дълга 100 метра, в друга е примерно 200 метра. Но ограничения повече или по-малко има. Винаги! Самото понятие държава и произлизащото от него понятие държавност означава всичко друго, но и ограничение на свободата. Конституции, закони, укази, правила – разбира се, необходими, но и ограничаващи, регулиращи дейностите на хората. Намаляващи тяхната свобода.
Свободата, каквато и да е, винаги се е определяла от силните на деня. Те са я разширявали или ограничавали. В световен план пък свободата винаги се е определяла от силните, „великите” държави. Точно те са определяли и нашата съдба. И така до днес! Въпреки че наскоро един наш политик от предните редици каза, че вече не сме били в 19 век и че сега, в 21 век, световната политика се определяла от малките страни. По-голяма популистка изцепка не бях чувал! Но, нейсе…
Често се спекулира, че сме имали право на избор. Защото това е вярно само донякъде. Предлагат ни да избираме примерно от три възможности. Не повече. Кой определя тези три възможности? И защо само три? И ние сме били уж свободни да избираме. Сигурно затова често избираме от трите най-дългото. Всъщност, предварително определеното „свише”.
Всяка седмица по телевизията зрителите определят най-значимите събития. Но поименно тези събития се предлагат от самата телевизия. Това свободен избор някой би нарекъл. Но не е…
Знам, че пиша за нещо, за което всеки има свое виждане. И не всеки би се съгласил с мен. Но не в това е бедата. Тя е другаде.
Още в началото на нашата ера свободата е добила такива исторически, културни, етнически и т. н. форми, че излизане от тях няма. Появяват се много загадки, които търсят своя отговор, но него го няма, защото свободата е ограничена. Понякога и забранена!
Цялото човечество е принудено да живее в рамка – от всякакъв аспект, т. е. ограничено. Не свободно. От произхода си до днес! И до края!…
Какво обаче разчупва оковите, ограниченията, традициите, забраните, зависимостите? – Инициативността, непримиримостта, стремежът на човешкия божествен дух към свобода!
Прав е учителят Дънов, че не Адам, който бил послушен изпълнител на волята на Бога, а Ева, която е нарушила божествената забрана, е родоначалник на човешкия род. Именно тя е първопричината за човешкото икономическо и културно развитие.
В историята на Самоков най-добри са периодите на търсене, на инициатива, когато са разчупвани /или заобикаляни/ ограниченията. През Възраждането например. Тогава, в линеен аспект, свободата на самоковци е най-голяма. По-късно, макар че сме имали национална свобода, другите свободи са били ограничени много и градът обеднява.
Сега уж свободите са по-големи. Но не са малко и бюрократичните ограничения. Не е сигурна политическата свобода. В това отношение моралът е паднал много ниско.
Но все ми се струва, че Самоков и България живеят в някакво възраждане. В което е спасението ни.
Стига да повярваме в това.
Христо Христов

+ There are no comments
Add yours