Обезверяването е истинският победител

След вота

Някак в сянка на сметките кой с кого ще се коалира и като как ще се състави бъдещото управление на страната остана странният, а, бих казал, и страшният факт, че почти половината от избирателите не гласуваха. 48 % от гласоподавателите в общината не отидоха до урните. Половината пълнолетно население не вярва, че изборите могат нещо да променят.
Подигравахме се на 99-те процента при Бай Тошо, с умиление си спомняхме 90-те процента от 90-те години – малко след началото на промените, после гордо отбелязвахме, че ето – 70-80 на сто от хората пускат бюлетини, докато се дойде до 2009 г., когато негласувалите бяха 32 %, и до 2013 г., когато тази общност стигна 40 %. За да се дойде до днешните 48 на сто. Представете си при тази тенденция дали утре ще има хора, които да бързат към урните…
За ГЕРБ – партията, спечелила изборите, гласуваха една трета от участвалите във вота. Това ще рече, че средно само един на шест граждани е направил този избор. Какво остава за БСП и за по-малките партии и коалиции…
За да не гласуват хората, може да има две причини – че са доволни или че не са доволни от ситуацията. Сами си отговорете коя от двете причини е вярната.
Това е въпрос с вграден отговор. Но защо стана така? Защо гражданите не смятат, че изборите могат нещо да променят?
Лесно е да се обвиняват политиците, управниците – „всички лъжат”, „от един дол дренки са”, „мислят само за далавери” и пр., и пр.
Не че за някои от тях това не е вярно. Но по този начин не снемаме ли ние, „обикновените хора”, отговорността от себе си? Кой избира политиците – тези, които ни управляват – от небето ли падат? Кой казва: „Няма да ида да им гласувам!”?…
Обезверяването е повсеместно. То е по-страшно от страшното обедняване и неравенство. Сред някои хора и слоеве и отчаянието взема връх. Но нека всички се замислим – каква е алтернативата?!
Истината е, че гражданите като цяло не са доволни от днешните партии и от много от техните лидери. Но не би ли трябвало да прекрачим от негативната тенденция към съграждаща? Пустосването, безразличието и нехайството не са изход. Те са криене на главата в пясъка и продължаване на дълбаенето на дъното.
Когато ножът опре до кокала, все ще се намери някакъв изход. Но защо да се стига дотам?
Или вече сме стигнали!?…

Тодор Попов