111 години от Булаирската епопея
На 8 февруари се навършват 111 години от победата на българската войска над турската армия при Булаир. Много ценен принос за победата в тази изключително важна битка през Балканската война (на 26 януари, по стар стил, 1913 г.) имат воините от Самоков и околията, съставляващи част от българските подразделения в този фронтови участък.
За този бой, за падането на Одрин и за още много събития от онова време пише в невероятната си книга „Дневник по Балканските войни през 1912 и 1913 г.“ нашият съгражданин Христо Кондоферски, който като военен свещеник от Трети бригаден лазарет на Седма пехотна Рилска дивизия е непосредствен свидетел и участник във войните в началото на миналия век.
Достоверните и страшни спомени на свещ. Кондоферски, съхранени грижовно от неговия внук инж. Александър Кондоферски, видяха бял свят най-напред преди около десетилетие благодарение на самоковското издателство „Приятел“, а претърпяха след това няколко издания.
Тук, във връзка с годишнината, публикуваме откъс от книгата, свързан с падането на Одрин и отзвука от тази победа сред нашите воини на фронта.
„В Кавак научих по днешното положение това: снощи нашите войски настъпили с щурм към Одрин, като се доближили със значителни загуби на 500 м от крепостите. Днес се окопавали и ще почне наново настъплението. Вчера, когато сме тръгнали с отец Иван за Шар-кьой, дошла заповед да настъпят и нашите части към Булаир, за което и дошла 1-а бригада от 2-а дивизия заедно с няколко батареи в с. Урша, но после тази заповед била отменена; чака се втора заповед. Само за дразнене на турците нашите пуснали напред разезди, по които било открито огън и ни убили един кон. При Одрин били взети като първи трофеи: 10 оръдия, 2 картечници, много припаси и 300 пленници. Понеже не бях спал миналата нощ, пък и изморен от ездата, спах тази нощ много сладко.
13.III. Тази сутрин пристигна и отец Иван, спал нощес у поп Костадинови, в с. Ексимил. Тъкмо в 9.15 ч. пред щаба на дивизията се извика гръмко „Ура”!!! Генералът съобщил, че Одрин е превзет; тутакси дигат го на “Ура” и всичко се проглуши от “Ура”-та и хилядите залпове. Ех, какъв възторг беше сега, “Ура”-та се подемаше по висините, да можеха героите да чуят из гробовете тази радостна вест! И аз за спомен дадох 10 изстрела с маузерката. След това писах писмо дома; съобщавах им падането на Одрин и впечатленията ми от Шар-кьой. Вечерта се потвърди официално падането на Одрин; нашите войски са в града; Шукри паша е пленен. За комендант на гарнизона е назначен генерал Вазов, а на града – генерал Ваклин Церковски. Войниците тази вечер играха на гайди кръшно хоро. По позициите е всеобща веселост. “Ура”-то на нашите войници е изкарало акъла на турските. И тъй днешният ден е скъп и тържествен за България и храбрия народ. След вечерята ходихме на забавлението, което устроиха кавалеристите; стояхме до 11 ч.
14.III. Тази сутрин дойде при нас очушкият свещеник отец Ангел, идващ от България, като направи панихида върху гроба на братанеца си Васил Илиев, живущ в Долна баня, паднал от другарски куршум по невнимание. Към 10 ч. получих от дома писмо с дата 6.III., с което ме утешаваха, ободряваха и същевременно развеселяваха; прочетох го няколко пъти. Към 5 ч. следобед отидохме на бивака при I и III дружина от 50-и полк, на разговор с офицерите и войниците нашенци. Дадох пари на Михал Пакев, съгласно искането на баща му. Когато се завърнахме в нашия бивак, предаде се по телефона в дивизията следните подробности за Одрин: нашите взели като военни трофеи 55 000 войници пленници, 120 000 маузерови пушки, 750 оръдия с различен калибър, 1000 турски офицери, 14 паши, 76 германски офицери на турска военна служба, 17 румънски офицери и 42 български пленени войника, всички здрави. Тази новина се предаде на всички части и нескончаемото “Ура!” дълго време огласяше полето в нощната тъма.
15.III. Днес времето е облачно, слънцето едвам се вижда, хладно и приятно е времето, но аз съм много неразположен, усещам ту тръпки, ту топлота, затова взех аспирин. Също от снощи усещам и голяма тегоба в долната част на корема, вследствие на което не можах да ям на обяд. Към 2 ч. следобед с Петков се изкачихме на височината да ме поиздуха вятъра и да ми поолекне. Докато тука седяхме, минаха един след друг из Мраморното море 4 търговски парахода с посока източна. Отците Иван и Стоичко отидоха в Ексимил за миро, свещи, кръстчета, защото в неделя ще кръщаваме 4 турски войника, помаци от с. Белица, Разложко, и 1 циганин от II лазарет, из Кюстендилско. Тази сутрин отиде като парламентьор в Булаир нашият началник д-р Кермекчиев, за да иска съгласие да се погребат остатъка турски трупове в неутралната зона, останали след боя на 26.I. т. г. Часът е 4.30 следобед, току завърнали се от височината, започна дъждът да пръска. Понеже скоро не сме виждали дъжд, стана ни приятно, защото хем ще се пречисти въздухът, хем ще се измият замърсените палатки. Не вечерях, а дълго се разхождах из тъмнината към чешмата, докато малко ми поразкара. През нощта спах добре.
16.III. Въздухът сега е много чист и свеж. Към 10 ч. получих писма от шурите ми Владимир, Лозан и Данаил /Б. р. – Двама от тях дават живота си за отечеството през Първата световна война/, с които ми изказват своите съболезнования по случай геройската смърт на брата ми, като ме съветват да бъда по-мъжествен при понасянето на тази скъпа загуба. Тези писма четох със сълзи, аслъ другояче не можеше.“
