Оживяха поляните на Рожен, и самоковци стъпиха на тях…

Много се зарадвах, когато разбрах, че поляните на Рожен ще станат отново сцена за изява на родните таланти след около десетгодишно прекъсване. Аз съм върл фен на планините, особено на Родопите. Не само защото и моето родно село Паталеница е родопско, а и защото съм живяла в Смолян /квартал Устово/.
Пренощувахме в село Славейно, но за него ще разкажа отделно, защото има за какво, а и ще бъде интересно за читателите. Пътувахме спокойно със Сашо – шофьор-мечта. С песни и вицове стигнахме до Чепеларе.
Но оттам нагоре вече бе… ужас. Движим се няколко метра, стоим на място десетина минути и това се повтаря много пъти близо 4 часа. За мен и други нетърпеливци ходенето пеша покрай пъплещите бусове беше къде по-приятно от това да стоиш в жегата вътре в колата.
Пътешествието ни свърши най-после и вече влязохме в „мравуняка”. Малки и големи, с носии и с обикновени дрехи, хората ходеха от шатра на шатра. А в тях от пиле мляко – керамика, дърворезби, стъклария, икони, кукли, носии, плетива, ножове, магнитчета… Всякакви видове сладкиши и сладоледи. Цвърчаха скарите с кюфтета, кебапчета, пържоли. Дълги бяха опашките от мераклии да похапнат, независимо от цените.
И телевизионната звезда Ути Бъчваров бе тук със своята огромна тава, в която вряха и се пържеха късове месо, зеленчуци и подправки. Животът наистина е вкусен, когато ястието е направено с любов, а Ути умее да привлича хората с всичко това и с усмивка.
Близо до него членовете на група „Багатур” – т. нар. Чигот, разиграваха сцени от далечната ни история. Тяхната ръководителка Поли Гънчева и колегата й Енчо Нейков ми разказаха набързо за пътя на българския лък. Стрелковото оръжие на българина включвало два лъка, калъф за тях, колчан за стрели и резервни тетива. Всички те се носят закачени на колан. Части от лъкове и стрели са намерени в Нови пазар, Плиска, София – с костени и бронзови детайли и апликации за украса…
През цялото време на поляните юнаци демонстрираха битки, борби, в които взимаха участие и мераклии от публиката. Накрая имаше и коне, магарета, кози, овце… И кучета – такива едни грамадни, умни, обучени да пазят стадата, но и да… откриват извършителите на престъпления. Много добра идея беше тази с животните, защото нашите деца и внуци след време няма да знаят кое животно какво е…
На връщане към сцената срещнах Стою Чонгаров – достолепен 80-годишен мъж, облечен като истински комита и с гайда в ръка, на която свири, както сподели, още от детските си години.
Кукерската група на Горна Василица разтресе нажежения въздух с клопки и с ритуала Простени Поклади.
Дойде време за изпълненията на самоковските групи. Злокучанки бяха вече пели и се справили добре пред многобройната публика. В предишния ден пък сцената била територия за изява на съседите им от Драгушиново – женската и мъжката фолклорна група, които били насочени после за запис в радиото. За запис заминаха и двете женски фолклорни групи от Радуил – „Здравец” и „Детелини”, чиито автентични песни се харесаха много на журито.
След чудесните изпълнения на танцьорите от „Ибърски ритми” пък водещата покани желаещите да се качат на сцената и заедно с радуилки да тропнат хоро. Хвана се и кметът на Радуил Любомир Димитров. И пред сцената се изви едно голямо многоцветно хоро. Хората пееха и подскачаха с „Бялата роза” на Славка Калчева…
Вървях от сцена на сцена – четири на брой, и не можех да се наситя на тази красота, на тези хора, изминали стотици километри, за да бъдат заедно в това клокочещо като дъно на вулкан място – Роженските поляни. Ако не беше адската жега, неприятностите с тоалетните и боклуците, всичко друго беше такава красота, че просто не може да се опише. Мога да го направя, но ще ми е нужна тетрадка от поне сто страници…
Много се зарадвах, когато в една от палатките зърнах нещо познато: дърворезби и картини – пейзажи от Рила и Родопите, с животни в съзвучие с природата. Оказа се, че Стефан Дойчинов е единственият представител тук на сдружението на майсторите на художествени занаяти от Самоков. Доволен, той сподели, че доста хора са си купили негови творби.
Разделихме се с него и едва не се сблъскахме с младо семейство от Търговище. Толкова мило ми стана, че и двамата са в народни носии, а и с еднакви имена – Светослав и Светослава, а в ръцете им се гушкаше една жива кукла с юнашко име – Момчил, едва на десет месеца. Двамата млади били влюбени във фолклора, играели в танцовия ансамбъл „Фолклорика”.
Когато пък чух едно чудесно гласче, веднага поисках да стигна до сцената, но това се оказа доста трудно. Всеки искаше да чуе, да види и да се снима с 5-годишния Васил Чечков. Гайда съпровождаше песента, а момченцето се справяше буквално професионално.
…Докато чакахме ред за изпълнението на жените от фолклорна група „Околийка” от Горни Окол, много ме впечатли ритуалът „Изпращане на Старокята”, представен от ансамбъла за изворен фолклор „Боровчани” ог монтанското село Боровци – интересен и по-различен обичай от тези, които съм гледала. Прави се след сватбата. Сватовете се събират да изпратят кума – Старокята, и да го почерпят. Пристигат с каруца, в която са натоварили погачи, вино, ракия, плодове. Разбира се, има и знаме. Сядат около софрата, а кумът иска от сватята да попее малко. После нарежда да му донесат бъклица вино. Задава на събралите се гатанка и те трябва да познаят какво иска да яде. Първото е „напред-назад” /рак/, второто – „навън-навътре” /охлюви/, а третото – „нагоре-надолу” /риба/… Донасят му ги и всички пеят и играят, докато той хапва и си пийва от винцето. Неговото последно желание е невестата да му измие краката, а младоженецът да докара каручката, да го натовари и да го откара у дома, защото доста е ял и пил…
Певиците от Горни Окол с ръководител Таня Божкова последваха сватбарите и изпяха своите песни – автентични, със звучен двуглас. „Околийка” много се различаваше от другите състави. Хубавото бе, че тези жени пеят акапелно, без съпровод на музикален инструмент, което е по-трудно, но се цени повече и от жури, и от публика…
За радост, бях поканена и аз пред слушателите на радиото да разкажа за традиционния радуилски празник на фасула, който ще се проведе това лято на 5 и 6 септември.
…Едва ли могат да се опишат настроението, вълнението, трепета, радостта на хилядите изпълнители, дошли със своите носии, песни и танци от цяла България. Щастливи бяхме, че тук, на това място, отново се надпявахме с птиците и кършихме тела в многохилядното хоро – приятели, рамо до рамо, с вплетени пръсти и с еднакъв буен ритъм на сърцето.

Димитрина Божилова