Оригинален начин да си искрен

По повод стихосбирката на Христо Христов „Съкровения/Откровения”

Обикновено, започвайки коментар по дадена тема, в началото човек отбелязва, че едва ли има някой, който да не е чул за обсъждания въпрос.
В случая е точно обратното. За Христо Христов нашите читатели са чували, но на пръсти сигурно се броят тези, които са запознати с т. нар. танка поезия – жанр, в който е представена най-новата му стихосбирка „Съкровения/Откровения”.
Освен че е първият самоковски творец, оказва се, че вероятно е и единственият български поет, издал книга с този тип поезия, при която отделните произведения се състоят от 31 срички, подредени в 5 реда в последователност 5-7-5-7-7.
Всъщност разширената своеобразна хайку форма дава по-голяма свобода на израза, но го и задължава с изискващата се ритмика.
Знаем – поезията е и музика. Не случайно на 1 октомври поети и музиканти празнуват заедно.
Трудно е да се определи коя японска форма е по-лесна за възпроизвеждане – хайку /с трите реда/ или танка. Явно стиховете в стил танка са непознати или сериозно затрудняват поетите, та никой от тях не се е осмелил да направи това, което един самоковски творец стори с издаването на книгата си.
Друг е въпросът, че и читателят трябва да бъде подготвен да възприеме такава поезия. Не случайно в танка присъстват енигми, които всеки сам трябва да се опита да разгадае и да осмисли. Сложността на творчеството, както виждаме, е изключително напластена. От една страна поетът е натоварен със сричките, от друга – следи за ритмика и от трета – най-важната – е смисълът – това, което има да каже…
Творчеството, знаем, е изкуство, а при танка се е превърнало и в медитация.
Авторът ни предлага да надникнем дълбоко в неговите съкровения, превръщайки ги в откровения:
„Всяко начало
има своя край, нали?!
Даже нашето
с искрена любов, мълчи.
Не вярваме! Но боли!”
Кой би могъл да разкаже с толкова малко думи за началото и края на любовта между две човешки души!? Обикновено представителите на единия пол не намират точните думи, а другите пък откриват прекалено много такива слова…
Не е ли по-добре понякога просто да замълчим и само да слушаме:
„Музика звучи.
Свирят нежни китари.
С блеснали очи
слушаш акорди стари
и нещо в мен запали.”
Ето – музика, китари – насреща им – женска душа. Миналото и очите блеснали стигат, за да запалят и мъжкото огнище.
Това стихотворение е сякаш предговор към следващото /”Мария”/:
„Всичко забравих –
сякаш странна магия.
Но не забравих –
помня, беше Мария.
Срещнеш ли, целуни я!”
Времето уж всичко отмива, забравяш какво е било. Но не съвсем. Лирическият герой знае, че забравеното се е случило с Мария. Нея помни. Сети ли се за нея, сеща се и за другото. А срещне ли я, забравеното пак ще се върне.
Обикновено делникът е сив /”Кръговрат”/:
„Утрините са
с упования пълни.
А дните ни са
бързи, трудни, уж умни. –
Вечерите са тъмни.”
В този скучен кръговрат човек не живее, той копнее да излезе от рамките, от матрицата /”Птичка”/:
„Рисуваш птици
и синьо, синьо небе.
И сякаш ти си
с малки, но смели криле.
Птичка си, мило дете!”
В мислите и сънищата всичко е възможно /”Не знам”/:
„Затварям очи
и пътувам, пътувам
където си ти.
Не знам дали сънувам
или просто бленувам.”
Има дни, когато сънят или мечтите изглеждат по-истински дори от самата реалност. Защо ли? Когато копнеем по изживян спомен или неизживяна любов, ние чувстваме нещо, не ни е безразлично, както когато просто живеем по навик. С мечтите и сънищата ни става различни /”Откровение”/:
„Не знам какво си –
видение или сън,
но с теб живея,
сега и докато съм
влюбен във света навън.”
Животът подмята ни в различни състояния, понякога играе си с нас, обичаме и вярваме докрай, че ще си останем влюбени. Но „Има ли но”:
„Бързам за среща
на нашето ни място,
пак да те срещна.
Но става малко страшно,
че мен и теб ни няма.”
Променени, изгубени, няма как да върнем чувството, защото, за жалост, не сме същите. Остарявайки пък, губим дори самочувствието си и чувството за хумор /”Ти ли си”/:
„Видях те вчера –
побеляла и сама,
дори не счела
да погледнеш на света
с иронията на жена.”
Облечени в съкровени слова, някои от танка стиховете на Хр. Христов откровено ни оставят без думи /”Обичам те”/:
„Свободата ми
събрана е в две думи
във душата ми.
Обичам те без думи.
За друго има други.”
Нима е нужно да добавяме нещо повече към това!?