Още веднъж за санирането

Санирането е голяма и твърде опасна схема. По тази причина е изключително важна тема, по която индивидуалните собственици на панелни жилищни имоти е крайно наложително трезво да размислят. Тези хора без отлагане трябва да се запознаят с последствията от включването им в сдружение, което на практика заличава възможността да останат в нормалния смисъл действителни собственици на това, което сега притежават, а и превръща собствеността им в обект, в който не в техен интерес могат да пипат и да се разпореждат доста безконтролно държавни служители и да влияят заинтересовани лица, в обект за лесно плячкосване в един твърде кратък период – от порядъка на 3-4 години за по-бедните и малко повече за по-състоятелните. Спокойно може да се каже, че е въпрос на съдбоносен избор за всеки, вече включил се в сдружение собственик, да остане или да се оттегли, докато е време, от този капан.
Както вече имах възможност да споделя с читателите законите за управление на етажната собственост /ЗУЕС/ и за енергийната ефективност /ЗЕЕ/, постановлението, програмата за санирането и Наредбата за енергийната ефективност на сградите – всички имащи отношение към изпълнение на това начинание, са разработени така, че да бъдат принуждавани и изнудвани гражданите да се закрепостят към една изключително порочна и пагубна за тях схема за управление и поддържане на етажната собственост чрез органите на сдружението.
Никъде в пропагандните материали не се споменава, че след като собствениците станат съдружници, те автоматично губят възможността сами да защитават интересите си и великодушно предоставят на управителния съвет и неговия председател да прави това от тяхно име, в повечето случаи както му диктува личната съвест /която може да не е съвсем чиста/ или както някой заинтересован външен фактор го е помолил или принудил.
Но това не е единственият съществен недостатък на ЗУЕС. Все по-често в публичното пространство чуваме гласове на широк кръг експерти, които с твърди аргументи настояват Конституционният съд да определи закона като противоконституционен.
Нещата се подкарват и към налагане на платени управители, управителни съвети, контрольори и касиери на сдруженията, което много блазни “активистите”, бленуващи за саниране, от блоковете, надяващи се да заемат тези длъжности и да станат троянски коне на имотната мафия в етажните собствености. Естествено, мечтите на същите са за възнаграждения доста над минималната заплата. При положение, че във входовете домакинствата с прилична платежоспособност са рядко повече от 2–3, а останалите са многострадални пенсионери и безработни, да му мисли втората група, която ще задлъжнее почти светкавично и това ще отключи умно предвидени по закон процедури за раздяла с имотите й – отдавнашна мечта на отечествения и чуждестранния бизнес с имоти и неговото лоби сред законотворците, съставили и приели петте кръпки на закона от 2009 г. насам.
От всичко, което може да се случи на сдружението, най-опасното е, че то може да бъде фалирано. На фона на обилно сипещите се от устата на управляващите обещания и “гаранции” някои ще кажат, че това е извън границите на възможното. Да, ама не съвсем.
Трябва да си спомним, че още през 2001 г. доброжелателите ни – МВФ и Световната банка, ни предложиха етажните собствености да се регистрират като фирми, които със стойността на апартаментите да гарантират вземания на ВиК и енергооператорите /за да могат тези наши любимци да ни осъждат по-лесно/, както и да са гарант за усвояване на финансирания от различни източници.
Изготвен в този дух от част от услужливото депутатство проектозакон беше отхвърлен, но този път цял един кабинет се е заел да поправи грешката и да ни вкара в трасирания от двете световни финансови институции прав път. Сътвориха се постановлението и програмата за санирането, а пропагандната машина се зае да подготви нацията за преглъщане на поредния горчив хал, подобен по въздействие на гибелната масова приватизация например.
Първите резултати от подхванатата кампания са вече налице. Собственици от много блокове са вече обладани, пърхат в живарник тип сдружение и даже колективните им собствености са одобрени за облагородяване. Но въпреки всички тези успехи в процеса на изнудване на панелкаджиите, страната ни си остава затънала до гуша в дълговото тресавище, с едва мърдаща икономика, неспособна да обслужва многомилиардните кредити. Това при създалата се ситуация ще е нейна съдба за поне две десетилетия напред.
Бъдещите управляващи няма да имат никакво право на избор и когато санирането поприключи, под натиск от международните ни кредитори и заинтересовани фактори ще се обърнат в повелително наклонение към тарикатите, които през немного далечните 2015 и 2016 г. се изглезиха и си поръчаха обилен безплатен обяд, за да ги подканят да бъдат така добри да си платят санирането. И това, последното, ще стане по най-простичкия начин – само с едно изменение и допълнение на ЗУЕС, каквито – пет на брой, в последните години са направени безпроблемно. Подробностите, както ще видим по-долу, вече са изпипани и щракването на капана няма как да се размине.
Тези, които не могат да си платят, защо да не ползват вариант Б – да ипотекират и да се обзаведат с банков заем. А на което сдружение поради оскъдните доходи на повечето от записалите се в него се окаже невъзможно да връща заема, ще се наложи да обяви фалит и сградата на сдружилите се с радост и надежда преди няколко години граждани ще трябва да бъде продадена, за да се удовлетворят всички претенции на банката-кредитор.
Бащите на ЗУЕС и допълненията към него много преди да започне масовото разиграване на този сценарий сякаш с голяма степен на сигурност са знаели за развръзката му фалит и са записали в членове 36 и 37 твърде неблагоприятни текстове за вече бившите собственици във връзка с прекратяване и ликвидацията на сдружението, като това е предвидено да стане по реда на Закона за юридическите лица с нестопанска цел.
В раздела „Ликвидация” на този закон, за случаи като злополучните сдружения, е предвидено ликвидацията да се извършва от управителния орган на сдружението или определено от него лице, или от ликвидатор, определен от Окръжния съд. Някъде да забелязвате участие на досегашни собственици? По-сетне, в раздел “Имущество след ликвидация”, в съзвучие и с Търговския закон се предоставят почти неограничени права на ликвидатора да разпродава цялото имущество на сдружението, т. е. апартаментите на сдружилите се, което може да се окаже и недостатъчно, за да бъдат удовлетворени предявените от банката претенции.
Освен това законотворците са направили така, че никой от изгорелите заедно със сдружението си бивши собственици да не може и да помисли да се жалва пред съда по повод така случилата се негова раздяла с жилищния имот. Много коварно и за избягване на съдебна регистрация в ЗУЕС е предвидено сдруженията на собствениците да се регистрират по “облекчена” процедура в общината. С това предварително е нокаутиран гражданинът и улеснена до безкрайност процедурата по изваждането от жилището му – наказателно производство по бързата процедура, отправяне на покана до бившия собственик, превърнал се сега в длъжник, издаване на изпълнителен лист и следва намесата на частните съдебни изпълнители.
За всеки случай е приложена още една изначална осигуровка против отскубване на притежател на индивидуален имот в панелен блок от примката. По закон са определени два начина за управление на етажните собствености – чрез общо събрание на собствениците или чрез сдружение на собствениците. Но защо ли разните добродетелни експерти и длъжностни лица от висшия ешелон на изпълнителната власт решиха и записаха в закона безплатен едномилионен обяд да се обещае само на сдружилите се? Ако си принципен и добронамерен управляващ би предвидил право на доброволен избор. Нали и двата начина на управление определят еднакви правомощия.
Съществува обаче и една страшно важна разлика – правният статут при едната форма на управление допуска неща, които при другата са невъзможни. След като сдружението е юридическо лице, чрез доста популярни у нас похвати и маньоври то може да бъде докарано до фалит, а собствеността му – жилищата ведно с дяловете от общите части на сградата – разпродадени.
В случая с формата на управление чрез общо събрание на собствениците нещата не стоят така. Общо събрание и всички представени по право в него собственици не могат да бъдат фалирани!
Веднага изниква въпросът: защо тогава управляващият елит включи в закона единствено тази толкова опасна правна възможност? Вече никак не е трудно всеки сам да се сети с каква цел и в чий интерес се провежда тази кампания.

Бойчо Стамболийски

Можете да харесате

+ There are no comments

Add yours

*