Паисий сам посочва родното си място

Мнение

Около 1952 г. в махалата над Легето се появи монах. По-късно добър човек го настани в двора на Петър Есовата къща, в дъното на която имаше стопанска сграда за животни, вторият етаж се използваше за съхраняване на сено.
Там живееше монахът Йордан Шуманов. Беше много възрастен и аз, като ученик тогава, често му помагах. По начало съм любознателен, обичам книгите.
Веднъж, в добро разположение на духа, монахът ме извика и ми разказа историята на Отец Паисий, авторът на „История славянобългарска”. Самият дядо Йордан постъпил на младини, през 1890 г., като послушник в Рилския манастир. Игуменът, който бил от Говедарци, го извикал и му казал: „Аз съм възрастен, всеки момент мога да умра, а ти си млад и ще ти разкажа историята за живота на Паисий…”
В края на миналия век аз разказах историята на Паисий на писателя Георги Манов. По-късно се появиха първа и втора книга на „Загадъчния калугер”, но в ограничен тираж. Изглежда не се приеха с нужното внимание, защото гадаенето за живота на Паисий продължава.
Чест прави на новото общинско ръководство в Самоков, че бяха открити паметни плочи на погребаните в двора на черквата „Св. Никола”, където на 5 юли 1798 г., понеделник, в 13 ч. е погребан и самият Паисий. В същия гроб през 1818 г. е погребана и сестра му – Елена Димитрова Горгорова.
Попадията на поп Милчо е казвала пред писателя Георги Манов, че в гроба на Паисий през април 1956 г. са намерени мъниста и пафти от женско погребение.
Елена е била рядка хубавица и макар и на възраст /93 години/ е искала да бъде хубава и в смъртта си.
…В ранните часове на студения 27 декември 1722 г. в дома на свещеника от самоковското село Доспей Димитър Горгоров съпругата му Мария Банова ражда син с името Пенко /къщата се намирала в югоизточната част на селото/. Детето е пето в демейството. Димитър, останал вдовец, има двама сина и дъщеря, а Мария – само един син – Лазар /Лавренти/ от първия си брак.
Три години по-късно – през 1725 г., им се ражда дъщеря – Елена.
През пролетта на 1745 г. Елена е отвлечена от полето, където работи, от евнуси за харема на бейския син. В харема има още три жени – еврейка, гъркиня и босненка.
Няколко месеца по-късно Пенко /Паисий/ убива бейския син като отмъщение за сестра си. След това бяга в Рилския манастир, където брат му Лазар /Лаврентий/ е игумен. Първият мъж на майката на Пенко /Паисий/ е богат и син му Лазар /Лаврентий/ ползва дивидентите от това.
При празник на манастира обаче Пенко е разпознат от свой съселянин, който го издава в конака в Самоков. Турците правят потеря, но предупреден, игуменът разкопава стар гроб в манастира и пише на него името на брат си като убит от разбойници. Виждайки това, турците казват, че си е получил заслуженото. Няколко седмици по-късно с група поклонници Лаврентий изпраща брат си в Атон.
През април 1998 г. журналистически екип от в. „Труд” посещава Атон. Там екипът е посрещнат от 88-годишен монах – грък, който от 1933 г. е библиотекар. Той смята Паисий за гръцки монах и на два пъти го предлага за светец. Гръцкият патриарх му отговаря, че Паисий е българин.
Библиотекарят показва слънчевата и просторна килия, в която от 1745 до 1795 г. е живял и работил Паисий. Паисий посещава Константинопол, Ватикана, Рим, Германия и събира сведения за гръцката история, както и оскъдните сведения за своя народ и през 1762 г. написва своята „История…”.
Убеден в добрите намерения на нашите журналисти, библиотекарят донася една от старите кондики – дневници на манастира. И тук идва сензацията: На 9 септември 1745 г. са записани двама души: Пенко Димитров Горгоров, 23-годишен, от село Доспей, и Димитър…, 20-годишен, от Самоков.
Пенко /Паисий/ е имал тескере /паспорт, лична карта/ и от него са записани в кондиката трите имена, възрастта и рожденото място.
Всичко това може да се провери във в. „Труд” от началото на април 1998 г. Там има и снимки на килията, както и факсимиле от кондиката с трите имена, годината и рожденото място на Пенко /Паисий/.
Гърците пазят своята история и кондиката, в която има сведения за Паисий.
Паисий принадлежи на цяла България. Роден е в самоковското село Доспей от майка банскалийка, за да остане като светъл лъч в нашата история.
Лично на мен феноменът Ванга през 1988 г. ми отговори, че Паисий е роден в село Доспей и добави, че по този повод така е казвала на всички.

Любен Терзийски

Б. Р. Възможно е в статията, наред с ценните и малко известни факти, да има неточности и съмнителни твърдения. Поместваме я, водени от идеята, че и днес, 290 години след неговото раждане, сме в дълг към родоначалника на Българското възраждане. Авторът на публикацията Любен Божилов Терзийски живее на бул. „България” 196. Самият той сподели, че има още какво да каже по темата и е на разположение на интересуващите се.

Можете да харесате

+ There are no comments

Add yours

*