Петя Таскова – една студентка от Самоков: „Чувствам, че учител е моето призвание”

Петя Крумова Таскова е на 19 г., от Самоков. Завършила е ПТГ „Никола Вапцаров”, а сега е студентка първа година в ЮЗУ „Неофит Рилски” в Благоевград , специалност начална училищна педагогика с английски език.

– Здравей, Петя. В навечерието си на първия си студентски празник. Какво си запланувала?
– Не обичам много партитата, но все пак с приятели ще уважим празника.
– Доколкото знам, съчетаваш ученето с работа…
– Да, уча и работя в училище ,,Неофит Рилски“ като помощник учител.
– Като учител ли смяташ да се реализираш?
– Да, като педагог.
– От кога разбра, че това е професията за теб?
– Не мога да кажа, че това ми е детската мечта, но от преди около две години се превърна в цел, която ще следвам и ще осъществя.
– Студентка си и същевременно учител. Как се чувстваш?
– Много добре. Децата и колегите ме приемат страхотно. В момента съм помощник-ресурсен учител. Занимавам се с деца, които учат по-трудно.
– Ще можеш ли да се издържаш с учителската заплата?
– Мисля, че ще мога, не само защото повишават заплатите ни, а защото съм избрала професията си с желание и това ми носи удовлетворение.
– Мечтала ли си някога да работиш нещо друго?
– Определено ще работя като учител и занапред. Мислила съм и за журналистика, но учителската професия е призвание, а аз го имам.
– Как съчетаваш работата с ученето?
– На работа съм до следобед. След това уча, ходя на изпити.
– Намираш ли време за творчество; знам, че пишеш…
– Ще продължавам да пиша, това е неизменна част от живота ми.
– Кое те затруднява повече – учителството или ученето?
– Като учител ми е по-трудно, защото се иска повече внимание, повече грижи и любов към децата, повече усмивки, ако щеш.
– Имаш ли си девиз?
– Писателят Оскар Уайлд казва: ,,Човек е толкова голям, колкото са големи мечтите му“. Винаги следвам мечтите си – човек без мечти няма и цели.
– А имаш ли любима книга?
– „Малкият принц“ на Екзюпери. Чела съм я сигурно десетки пъти, но не ми омръзва, защото ,,Най-красивото се вижда със сърцето“.
– С какво се занимаваш през свободното си време?
– Обичам да чета, да гледам телевизия. Както вече стана дума обаче, едно от любимите ми занимания е писането. Членувам в литературния клуб ,,Димчо Дебелянов“. Огромна благодарност дължа на вуйчо ми Яшар Демирев, от когото разбрах за клуба. Благодарна съм и на Иван Ненов, Любомир Борисов и на останалите членове на клуба. Исках да видя дали мога да пиша, да използвам въображението си. Осъзнах, че съм още млада, но вече пораснала. Заниманията в клуба ми помагат да се справям по-добре със събирането и използването на знания в часовете по литература. Обогатявам и културата си.
– Имаш ли публикувани творби?
– Преди три години в. ,,Приятел“ публикува мое есе за приятелството. Давала съм и интервю за телевизия ,,Рила“.
– Какво ще посъветваш младите хора?
– Човек се учи, докато е жив! Призовавам младите да четат повече, за да мислят трезво и да могат да се реализират в живота. Писането без четенето е невъзможно, вълшебен е наистина светът на книгите!